Бивш финансов министър на Германия: Разбирам романтичните чувства на българите към лева, но икономиката ви е по-важна
Германия печели от еврото, защото това е една силна и атрактивна валута. Ние спечелихме от еврото и вярвам, че и България ще спечели. Това заяви бившият финансов министър на Германия в правителството на Олаф Шолц Кристиан Линднер пред водещия на ,,120 минути’’ Светослав Иванов в рамките на провелия се през седмицата бизнес форум ,,Шумът на парите’’.
– Темата ни днес е “Светът в промяна: Какво следва за Европа”. Ще говорим за съвременните глобални процеси – администрацията в САЩ, митническата политика, драмата с Европа, усещането за глобална нестабилност. На този фон еврозоната – добра перспектива ли е за България?
Кристиан Линднер: Да, разбира се, че е. Работил съм с българското правителство – по-точно с правителствата – през последните няколко години и съм свидетел усилията на България да покрие критериите за конвергенция, инфлация, растеж, фискална стабилност, дълг към БВП и така нататък. Затова искам да поздравя българския народ за този голям успех. Това беше тежка работа, постигнахте я и днес е моментът да сте горди с направеното през последните години.
Какво е вашето лично мнение за еврото, като гражданин – как го виждате?
Германия печели от еврото. Преди изпитвахме опасения заради нестабилността на валутите – германската марка беше много силна. Някои хора се страхуваха, че еврото ще се превърне в нещо като италианската лира, но се случи точно обратното. Еврото е стабилно, силна валута е, атрактивна. В момента виждаме как капиталовите потоци в света сменят посоката – все повече се насочват към еврозоната. Ние спечелихме от еврото и вярвам, че и България ще спечели.
Какво бихте казали на много българи, които се страхуват от приемането на еврото? Това е нормален процес. Вие като германец също сте преминали през такъв тип дебати, нали?
Кристиан Линднер: Интересно е, защото ситуацията е доста сходна. Германците се гордееха с марката. Марката беше символ на възхода на германската икономика след Втората световна война – така нареченото икономическо чудо. И не е ли същото и в България? Имате валута, кръстена на лъв – това е национален символ на гордост и идентичност. Така че разбирам притесненията и дори може би романтичните чувства, свързани със собствената, традиционна валута. Но положителните ефекти за българската икономика според мен са много по-важни. Сделките ще станат по-евтини. Това ще доведе до повече икономическа динамика. Ще бъде по-лесно за българските малки и средни предприятия да навлязат на единния европейски пазар. Така че приемането на еврото е в дългосрочния интерес на българските граждани.
Разбира се, знам, че има и краткосрочни проблеми и притеснения. Разбира се, ще има бизнеси, които ще се възползват от въвеждането на еврото, за да вдигнат цените. И в Германия видяхме подобна ситуация. И какво се случи тогава? Клиентите имат избор – и го направиха. Избраха по-евтини продукти. Така че в дългосрочен план не видяхме повишаване на ценовото равнище. И мисля, че е много добра стъпка от страна на българското правителство да се изисква двойно етикетиране на цените за известен период – така клиентите ще могат да взимат разумни решения.
Една от най-често срещаните обществени тревоги, казано накратко, е именно свързана с вълна от поскъпване, предизвикано от спекула. Колко реалистично е това да се случи само краткосрочно? И можем ли да разчитаме само на саморегулация на пазара?
Кристиан Линднер: Това не е само саморегулация, доколкото съм информиран. Двойното обозначаване на цените ще бъде задължително през цялата следваща година. Така че не става дума за саморегулация. Това е ясно установен пазарен ред. Може да има краткосрочни затруднения. Но тези краткосрочни затруднения напълно ще бъдат компенсирани от дългосрочните ползи. И трябва да взимаме решенията си с поглед към бъдещето на децата ни. За следващото поколение е от съществено значение България да се стреми към сърцето на Европейския съюз. Разбрахте ме.
Аз не харесвам спекулациите.
Кристиан Линднер: И аз също. Но като го казвате – ме каните да спекулирам…
Да спекулираме съвсем малко! Ако правителството падне по средата на преходния период – към 1 януари 2026 г. Представете си, че правителството в София се разпадне – какво ще стане тогава?
Кристиан Линднер: От всичко, с което съм запознат, след решението на парламента през юли и последващото решение на Европейския съвет, пътят към еврото вече е фиксиран. Така че, макар да съм просто наблюдател на българския политически пейзаж… От това, което знам – решението е взето от парламента, след което Европейският съвет също ще го утвърди, и еврото ще бъде прието в България.
– Всички очакват Германия да поведе европейската трансформация – в отбраната, енергетиката, икономиката. Но наскоро The Economist написа: “За да оправи Европа, Германия трябва да оправи първо себе си.” Въпросът ми е – колко “счупена” е Германия?
Кристиан Линднер: Благодаря ти за този много деликатен и дипломатичен въпрос. Позволете ми да разделя отговора си на две части. Първо, убеден съм, че Германия трябва да поведе икономическото възстановяване на Европейския съюз. Загубихме конкурентоспособност – както в сравнение с други държави членки, така и вътрешно, в самата Германия. През 2014 г. Германия беше на шесто място в Индекса за глобална конкурентоспособност. Миналата година вече бяхме на 24-то. Затова основната цел на германската политика в идните години трябва да бъде възстановяване на конкурентоспособността на икономиката.
Втората част от отговора ми – и мисля, че именно това The Economist има предвид под “развалена Германия” – е, че имахме сериозен недостиг на публични инвестиции – в инфраструктура и в отбранителни способности. Затова трябва да засилим капацитета на федералния бюджет да инвестира – в инфраструктура, в енергийни мрежи, и в нови способности на Бундесвера – нашата армия.
Докато бях финансов министър, подходът ми беше да приоритизирам наново в рамките на бюджета – дори в условията на старата конституционна “дългова спирачка”, имаше възможности за повече инвестиции чрез преразпределение. Новата коалиция взе решение да промени самата “дългова спирачка” в Конституцията, за да отвори по-голям фискален ресурс за публични инвестиции. И може би този ход ще се окаже успешен – заради непредсказуемата фискална политика на Доналд Тръмп. Така че този “залог” може да се окаже печеливш.
– Разполагате с 560 милиарда евро за следващите 12 години. Как ще бъдат изразходвани тези средства? Колко ще отидат за армията? Защото канцлерът Мерц заяви, че Германия възнамерява. Планът е да се създаде най-голямата конвенционална армия в Европа. А колко ще бъдат вложени в инфраструктурата?
Кристиан Линднер: Навлизаме дълбоко в германската вътрешна политика. Добре, разбирам. Има нов допълнителен бюджет – около половин трилион евро за инфраструктура. Детайлите все още се обсъждат, но проектозаконът на Министерството на финансите е насочен към енергийни мрежи, транспорт, училища, болници. Много широко разбиране за това какво е “инфраструктура”, което е интересно. Защото, например, инвестиция в болници може да е политически приоритет, но няма непременно да доведе до повишена производителност или икономически растеж. Според мен това е заплаха за фискалната устойчивост. Но все още се обсъжда в правителството. И трябва ясно да разграничим разходите за отбрана от тези за инфраструктура.
– Да поговорим за нашите приятели отвъд океана и ефекта на Тръмп върху Европа. Какво е усещането да си най-големият търговски партньор на страна или администрация, която в момента се опитва да постигне “освобождаване” чрез мита?
Кристиан Линднер: Фрагментирането на международната икономика е заплаха за всички нас. Аз съм твърд поддръжник на глобализацията. Глобалното разделение на труда донесе просперитет. Стотици милиони хора – може би дори милиарди – успяха да преодолеят дълбока бедност именно благодарение на глобалното разделение на труда. Така че фрагментацията на световната икономика е сериозна заплаха за нашето благосъстояние. А търговските войни? Те имат само губещи. Никой не може да спечели от търговска война. И Доналд Тръмп го знае.
Той е наясно с това. Ще ти припомня неговата реплика за куклите. Той каза, че “американските деца могат да играят с две по-скъпи кукли, вместо с 30-те евтини китайски, с които са свикнали”. Тоест, той е готов да приеме спад в жизнения стандарт на американците заради протекционистката си политика. И мисля, че това води до известна рационалност в администрацията на Тръмп. Убеден съм, че зад митническата му политика не стои икономическа логика. По-скоро става дума за идентичност и може би национална гордост. Целта му е да възстанови индустриалната база на американската икономика, за да върне чувството за достойнство на долната средна класа в САЩ.