В петък е светъл празник – eдин от най-големите и важни за семейството – eто какво се прави!

С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът „Въведение Богородично“ в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж; според първоначалния замисъл – ден за християнизиране, за общение с Христа.

В ранните часове на празника Въведение Богородично църковната традиция припомня едно от най-светлите събития в живота на Божията майка – посвещаването ѝ в служба на Бога още като тригодишно дете. Според преданието праведните ѝ родители Йоаким и Ана, съпроводени от близки и млади девойки със запалени свещи, отвели малката Мария до Йерусалимския храм. Там първосвещениците ги посрещнали с тържествени песнопения.

Пред входа на светинята Дева Мария била поставена на първото от общо петнадесет стъпала. За удивление на всички тя се изкачила сама до най-горното. Първосвещеник Захария я въвел в Светая Святих – място, в което влизал единствено първосвещеникът и то само веднъж годишно. След като принесли своите дарове, родителите се завърнали в Назарет, а Мария останала да живее при храма.

Годините ѝ там преминали в труд, молитва и послушание. Мария била възпитавана от благочестиви девойки, познаващи Светото писание. Сред обитателите на храма били и вдовици, като пророчица Ана, както и странници, за които се полагали грижи. Св. Ана, майка на Мария, се присъединила към тях след смъртта на съпруга си, но живяла кратко време при своята дъщеря.

Когато дошъл моментът девиците да напуснат храма и да се омъжат, Мария споделила желанието си да остане посветена на Бога. По внушение на Светия Дух свещениците я сгодили за праведния Йосиф – възрастен роднина, който поел грижата да пази и почита нейния обет.

Празникът, чийто корен стига до края на I век, е посветен не само на посвещаването на Мария в служба на Бога, но и на духовната връзка между родители и деца. Затова в България 21 ноември се чества и като Ден на християнското семейство. Семейното посещение на храма символизира въвеждането на малката Мария в светата обител и напомня за отговорността на родителите към духовното възпитание на децата.

В народната традиция денят е свързан с домашна обич и събраност – семейството се събира около огнището, посреща празника с топла пита, чаша вино и гозба. Масата оставали неразтребена, за да може според поверието Богородица да „посети“ дома и да го благослови през нощта.

С този ден народа ни гадае и за времето през следващата година: топло и ясно време вещае люта зима и сухо лято, а дъждът или снегът – снежна зима, дъждовно лято и богата реколта.