Спад на ентусиазма за гласуване, отчитат от “Алфа Рисърч”. Според изследване на социологическата агенция, проведено в периода 23 февруари и 2 март сред 1000 пълнолетни граждани в цялата страна, около 3 млн. граждани ще дадат своя глас на парламентарния вот на 19 април.
Павел Вълчев, социолог от “Алфа Рисърч” коментира в БНТ „Денят започва”:
Избирателната активност е изключително важна за една демократична държава, демократичните процеси. Това, което всъщност ние измерваме е, че има така известен спад в електоралната мобилизация. Спад спрямо декември и януари, когато измерихме едно повишено желание на гражданско участие, свързано с протестите и след това със заявката на Радев да влезе на политическия терен. И всъщност тогава измерихме около 500 000 души, които повече спрямо последните избори изявяват желание и интерес да участват в изборите. През последните седмици ние виждаме едно известно затишие около проекта на Радев, едно така мълчание, от друга страна станахме свидетели на компроматна война, на трагедията в “Петрохан” и институционалната реакция, нека така да я нарека. Също така разправиите около изборното законодателство и желанието да се правят промени в последния момент. Всичко това по някакъв начин така малко намали електоралния ентусиазъм сред хората. Тоест от 3 милиона и 100-200 хиляди, които изразяваха желание през декември и януари да участват в изборите, към момента са 3 милиона. На последните избори бяха под 2 милиона и 600 хиляди.
Две седмици преди старта на предизборната кампания се наблюдава много силен старт на проекта на Румен Радев.
Виждаме един много силен старт от 33% електорална подкрепа. От къде идва тази подкрепа? Това са от три основни направления. Първото е от негласуващите. Второто е свързано от къде се взима така повече, по-сериозна подкрепа и има отлив на избиратели. Именно това е на първо място Българската социалистическа партия и също така и “Възраждане”. Те понасят по-големи електорални щети. И всъщност третото направление, че всички останали участници в политическия живот, разбира се в различна степен, също понасят известен отлив. При едни е повече, при други е по-малко. Дори при “ДПС – Ново начало” също отчитаме такъв, макар и минимален отлив. Тоест може да се каже, че всички са засегнати от появата на Радев.
Според проучването на “Алфа Рисърч” пет партии влизат в парламента, а две са на ръба.
Значителна преднина за проекта на Р. Радев, който събира 32.6% от гласуващите, пред ГЕРБ – с 19.7%. ПП-ДБ е в отстъпление спрямо декември, но задържа третото място с 12.6%, следвана от ДПС-ново начало (9.6%) и Възраждане (6.4%). Това са и петте партии, които с най-висока степен на вероятност ще присъстват в 52-ия парламент. Две партии са под бариерата от 4%, но близо до нея – БСП (3.6%) и МЕЧ (3.5%).
Продължаваща криза на политическото лидерство. Като правило доверието към партийните лидери остава затворено в рамките на собствените им симпатизанти. С изключение на Р. Радев, рейтингът на всички останали е отрицателна величина.
Силно начало за Илияна Йотова в институционалната й роля на президент. Тя стартира с 49% подкрепа – нива аналогични с началото на първия и на втория мандат на президента Радев и характерни за президентската институция.
Темата за честността на вота продължава да е в центъра на общественото внимание. Но и продължава да разделя българите. 37% очакват предстоящите избори да бъдат по-честни от предишните, 33% – по-нечестни. Позитивната новина е, че е налице оптимистично отместване – в съотношение 2:1 предишните избори са били оценявани като по-нечестни. Предизвикателството обаче е, не да има само леко отместване, а да се постигне обществен консенсус за това, че изборите са свободни и вотът на всеки гласувал гражданин е точно отчетен.