Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предупреди за инфлационните рискове от конфликта в Близкия изток, съобщава “Ройтерс”, предаде Нюз.бг
Тя посочи, че 10-процентно увеличение на цените на петрола, ако продължи през по-голямата част от годината, би довело до увеличение на световната инфлация с 40 базисни пункта.
“Виждаме как устойчивостта отново е подложена на изпитание от новия конфликт в Близкия изток”, изтъкна Георгиева в реч на симпозиум, организиран от японското финансово министерство.
“Моят съвет към политиците в тази нова глобална среда е да мислят за немислимото и да се подготвят за него”, препоръча тя.
Предупреждението на Кристалина Георгиева идва в момент, когато световната икономика едва започна да се възстановява от инфлационния шок, предизвикан от пандемията и войната в Украйна. Новата ескалация в Близкия изток поставя под въпрос стабилността на веригите за доставки, особено в енергийния сектор, където регионът играе ключова роля.
През последните месеци МВФ многократно подчертаваше значението на фискалната дисциплина и необходимостта централните банки да бъдат внимателни при понижаването на лихвените проценти. Геополитическото напрежение се превърна в основен фактор за несигурност, който може да принуди правителствата да преразгледат своите икономически прогнози за 2026 г.
Симпозиумът в Токио, на който Георгиева направи своето изявление, събра финансови лидери от Г-7 и Азия. Основната тема на форума беше именно изграждането на икономическа устойчивост срещу външни сътресения – концепция, която шефът на МВФ активно защитава по време на своя мандат.
Защо това е важно?
Петролът като двигател: Ръстът на цените на горивата автоматично оскъпява транспорта и производството, което се отразява директно на крайната цена на стоките за потребителите.
Базисни пунктове: Повишение от 40 базисни пункта ($0,4\%$) може да изглежда малко, но в глобален мащаб това означава милиарди долари допълнителни разходи за домакинствата и бизнеса.
Как започна: Отговорът на „перфектната буря“
Настоящата ескалация, която Кристалина Георгиева определя като изпитание за глобалната устойчивост, навлезе в своята най-опасна фаза на 28 февруари 2026 г. Тогава Израел, подкрепен от САЩ, нанесе масирани въздушни удари директно върху стратегически обекти в Иран. Тел Авив оправда операцията като превантивна мярка срещу иранската ядрена програма и отговор на системните атаки от прокси групировки. Техеран реагира незабавно, обявявайки началото на „открита война“ срещу израелските и американските интереси в целия Близък изток, което пренесе бойните действия далеч извън границите на Газа и Ливан.
Ситуацията днес: Регионален хаос и енергиен риск
Към 9 март 2026 г. конфликтът вече обхваща над десет държави, като Иран извършва безразборни атаки с дронове и ракети срещу съседите си в Персийския залив. За първи път Саудитска Арабия съобщи за цивилни жертви в Рияд, а Бахрейн обяви форсмажорни обстоятелства след ирански удари по ключови петролни рафинерии. САЩ вече евакуират семействата на своите дипломати, докато Израел продължава новата вълна от бомбардировки в Централен Иран и Бейрут. Директната заплаха за блокиране на Ормузкия пролив превърна регионалния сблъсък в глобална икономическа заплаха, застрашаваща да тласне световната инфлация до критични нива.