Ми кво да прая, счепках се с Радев. Стигна се до високия гласов регистър (моят) и дълбок бас през зъбите (неговият). Първо, не е наясно с важен въпрос, касаещ етническите турци, претъпкали залата (в Кърджали). Това пише журналистът Вилдан Байрямова в личния си Facebook профил.
После пък на въпроса ми за договора с “Боташ” хептен изтърва коня в ряката. И нареди на стърчащия си до мен записвач да запише целия му отговор – защото щели, видите ли, много така внимателно и под лупа да проследят какво публикува съответната ми медия и да сравнят с техния си запис – нали тя въпросната медия винаги изкривявала всичкото негово.
А Русия агресор ли е? – набрах аз колоратурното сопрано. Той бил казал още в началото на конфликта (който за него тогава си беше СВО, не война), че Украйна е нападната.
Но аз нали питам сега, бе! Не знам дали го извадих от обувките, много съм неприятна понякога наистина. Че и Демерджиев се намесваше, та се наложи да развея прескартата си под носа му. Пък се врътнаха и си тръгнаха.
Отвън продължаваше да ги чака празен бял бус, брандиран с дпсто на Пеевски, ама той си беше така и преди грандиозната среща и последвалата поне едночасова фотосесия. Аз такива снимки като с паметник съм виждала само с Борисов.
И само Борисов ми е крещял така бесен.
Съжалявам, имах още въпроси към поредния спасител на нацията, обаче охраната настръхна.
А впрочем, Демерджиев обикаля из региона, придружаван от сериозна полицейска охрана, обаче не дойде ред да го питам има ли някаква заплаха. Нито пък защо беше нужен онзи бабаитлък да влезе в щаба на дпсто и да търси Пеевски.
Сипах си бира, полага ми се. Нищо, де. To be continued. А вие гласувайте, иначе ще се наложи масово да учите руски (аз го знам поради уважителни причини).
Блиц