Бившият капитан на националния отбор по футбол Стилиян Петров сподели открито за най-трудния период в живота си – борбата срещу левкемията. В интервю за Нова тв той разкрива през какво е преминал – физическата болка, страха, усещането за изолация и огромното значение на семейството в моментите, когато е бил на ръба на силите си.
Петров разказва как химиотерапията постепенно го е изцеждала и го е оставяла все по-изтощен.
Най-тежко му е било през шестия месец от лечението, когато тялото му е останало без имунитет, а болките са станали почти нетърпими.
„Съпругата ми ме влачеше от тоалетната до леглото“, признава бившият футболист.
Сред най-трудните изпитания е било и това, че е бил далеч от децата си. Седмици наред не можел да бъде с тях и ги е виждал само през вратата на болничната стая. В тези моменти именно съпругата му се оказва човекът, който му дава сили в най-мрачните дни.
„Тя беше моят лидер. Тя шепнеше в ухото ми, че всичко ще бъде наред“, споделя Петров.
По думите му тогава дори най-обикновените неща са започнали да изглеждат безценни. От стаята си на 17-ия етаж наблюдавал хората навън – как се усмихват, прегръщат се и живеят ежедневието си. Този нормален живот, който преди е приемал за даденост, изведнъж му се струвал много далечен.
В разговора Петров споменава и за кариерата си извън България. Той споделя за разликата между футбола тук и този в Западна Европа, като подчертава, че най-големият урок, който е научил след заминаването си, е професионализмът.
„Когато излязох на голямата сцена, там се бориш със зъби и нокти“, признава той.
По думите му, на най-високо ниво във футбола няма място за отпускане, извинения или половинчата работа. Ако не си напълно подготвен и фокусиран, винаги се намира някой друг, който да заеме мястото ти.
Въпреки че прекарва години във Великобритания, Петров подчертава, че връзката му с България остава силна. Родината си той определя като специално място, независимо къде се намира или работи.
„Аз винаги ще обичам България и винаги ще смятам, че България е най-красивата“, казва той.
Петров споделя още, че през годините често е получавал покани да се занимава с политика – предлагали са му да стане депутат или дори министър на спорта. Винаги обаче е отказвал.
Той е категоричен, че не се вижда в такава роля. По неговите думи подобни предложения понякога звучат като „подигравка с българския народ“, а за него личната почтеност и истинската отговорност стоят много по-високо от всякакви постове или титли.
Историята на Петров е напомняне за това колко силна може да бъде волята на човека, когато има подкрепата на близките си и остава верен на собствените си принципи.