Камерата записала как колата тръгва, а Гордън тича след нея.
Във Видин кучето било оставено край общинския приют. Собственикът му слязъл, извел го от автомобила и после си тръгнал. На записите се вижда най-болезненото: кучето не разбира, че го изоставят, и се опитва да догони колата.
Това е моментът, който трудно излиза от главата.
За човека може да е било решение, взето за няколко минути. За кучето това е бил целият му свят, който изведнъж потегля по пътя без него.
По-късно станало ясно, че обяснението било още по-тежко. Кучето било остаряло, вече не било полезно и създавало проблеми. Така поне било оправдано изоставянето му.
Но едно животно не разбира такива думи.
То не знае какво значи “остаря”. Не знае какво значи “вече не е полезно”. То познава гласа, колата, миризмата на човека си и пътя, по който се опитва да го последва.
Сега Гордън е в приюта. Там е кастриран, чипиран, ваксиниран и е в добро здраве. Дали разбира, че вече е в безопасност, никой не може да каже. Но сигурно помни последното, което е направил в онзи ден: тичал е след човека, когото все още е смятал за свой.
Най-тъжното в тази история не е само изоставянето. Най-тъжното е доверието, което кучето още е имало, докато колата се е отдалечавала.
Гордън сега чака осиновител. Дано следващият човек в живота му не бъде човек, когото трябва да гони по пътя.
Трябва ли наказанията за изоставяне на домашни животни да бъдат много по-сериозни?
Източник: Иван Димитров – събития и истории