Народното събрание одобри на второ четене проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г. Разходите за социална подкрепа се увеличават с над 315,8 млн. евро спрямо предходната година.
Над 15 млрд. евро е заложеният бюджет на ДОО, като повече от 13,5 млрд. евро са за изплащане на пенсии. Това е с над 1 млрд. евро повече спрямо предходната година, посочиха от управляващото мнозинство.
Минималният осигурителен праг ще достигне 620 евро, което на практика означава изравняване с минималната работна заплата, а максималният – 2300 евро.
От трибуната опозицията коментира, че срещу по-високата осигурителна тежест хората трябва да получават и повече права. От управляващото мнозинство посочиха, че търсят баланс между обществения интерес и защитата на уязвимите групи.
От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители да започнат да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски ще се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от догодина – 60:40, както е при всички останали работещи.
Увеличава се доходният праг за достъп до семейните помощи за деца, така че семействата да не загубят право на подкрепа заради повишаването на минималната работна заплата.
От 1 август 2026 г. пълният размер на месечните помощи ще се отпуска при средномесечен доход на член от семейството до 415 евро, вместо досегашните 388,58 евро. Семействата с доход между 415,01 и 466 евро ще получават 80% от помощта. В момента намаленият размер на т.нар. детски надбавки се отпуска при доход до 439,71 евро.
Повишава се и доходният критерий за еднократната помощ при бременност и месечната помощ за отглеждане на дете до навършване на една година – те вече ще се отпускат при средномесечен доход на член от семейството до 466 евро, вместо досегашните 439,71 евро.
Размерът на различните видове помощи, както и данъчното облекчение за деца, остават без промяна.
По време на дебатите на второ четене на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) депутатът от “Демократична България” Мартин Димитров заяви, че според него предлаганите промени не ограничават сивата икономика, а създават затруднения за легално работещия бизнес.
Той е на мнение, че повишаването на минималните осигурителни прагове ще натовари най-вече малките предприемачи, особено в по-малките населени места, което според него може да доведе до разрастване на сивия сектор. Димитров разкритикува и увеличението на максималния осигурителен доход, като посочи, че то се въвежда без предварителна подготовка. Икономистът призова управляващото мнозинство да проявява повече гъвкавост и да се вслушва в конструктивните предложения на опозицията.
Георги Георгиев от “Възраждане” наастоя за по-висока подкрепа за майките през втората година на майчинството. Той критикува ПБ, че не обръща внимание на проблемите на българските майки. Предложи майките, които се върнат на работа преди детето да навърши две години, да получават 75% от обезщетението за отглеждане на дете, а от 2027 г. този дял да бъде увеличен на 100%. По думите му борбата с олигархичните зависимости трябва да се води чрез законодателни промени, каквито според “Възраждане” липсват.
На свой ред Илиана Жекова от ГЕРБ предложи да бъдат увеличени както минималният, така и максималният размер на обезщетението за безработица, като подчерта, че подобна промяна е едновременно социално справедлива и финансово осигурена. Тя призова и за актуализиране на тавана на максималната пенсия, като отбеляза, че в момента тя се получава от малко над 10 000 души, което представлява под 0,5% от всички пенсионери.
След гласуването по бюджета на ДОО, депутатите преминаха към обсъждане на бюджета на Здравната каса (НЗОК) на второ четене.
Оф нюз