От 1 август хората с високи заплати ще взимат нетно по 23,36 евро по-малко на месец заради по-високите осигуровки, показват изчисления на „Труд news“. Причината е увеличението на максималния осигурителен доход на 2300 евро, предвидено в проекта на редовния бюджет за 2026 г.
Понастоящем максималният осигурителен доход възлиза на 2111,64 евро. Това означава, че независимо от размера на заплатата, осигуровки се дължат само до тази горна граница. При брутно възнаграждение от 2300 евро сега нетната сума след приспадане на данъци и осигуровки е 1808,11 евро.
От 1 август нетното възнаграждение на същия служител ще спадне на 1784,75 евро, тоест той ще получава реално с 23,36 евро по-малко. Хората с още по-високи заплати ще усетят същото намаление от 23,36 евро, понеже над прага от 2300 евро осигуровки не се дължат нито сега, нито след промяната.
Такъв е случаят при брутна заплата от 2500 евро – в момента нетният доход след данъци и осигуровки е 1988,11 евро, а от следващия месец той ще се понижи до 1964,75 евро.
За последните пет месеца от годината, в които новият бюджет ще бъде в сила, по-високият осигурителен праг ще намали общо с 116,80 евро нетните доходи на високоплатените служители – освен ако работодателите не решат да компенсират тази загуба чрез увеличение на заплатите.
В голяма част от предприятията подобна компенсация е малко вероятна. Например в компаниите от ИТ сектора годишният бюджет за възнаграждения вече е одобрен от собствениците, които в повечето случаи са чуждестранни структури.
Дори работодателите да не покрият загубата на служителите си от по-високия осигурителен праг, те самите ще трябва да плащат повече осигуровки, тъй като разпределението на вноските е приблизително 60% за работодателя и 40% за наетия. Затова представители на бизнес организациите остро се противопоставиха на повишаването на максималния осигурителен праг от 1 август – решение, взето много след като компаниите вече са определили годишните си бюджети за персонал.
По-високи осигурителни вноски от началото на следващия месец ще плащат и самоосигуряващите се лица – адвокати, нотариуси, лекари с частна практика, занаятчии и собственици на фирми. В края на годината те следва да внесат осигуровки върху действително получените доходи, стига те да надхвърлят минималния осигурителен доход, но не и върху суми над максималния праг.
През годината обаче тези лица плащат вноски върху доход, който сами избират в границите между минималния и максималния праг.
В момента минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се е 550,66 евро, а от 1 август той се повишава на 620,20 евро. Тази промяна е заложена в проектобюджета, който в момента се обсъжда в парламента.
За самоосигуряващите се задължителните осигуровки общо възлизат на 27,8%, а по желание те могат да се осигуряват допълнително и във Фонд „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ), при вноска от 3,5%. За родените до 31 декември 1959 г. задължителните вноски включват 19,8% за Фонд „Пенсии“ и 8% за здравно осигуряване.
За родените след тази дата вноската за Фонд „Пенсии“ е 14,8%, но те допълнително внасят 5% в частен универсален пенсионен фонд за втора пенсия, а здравната им вноска остава също 8%. При включване и на Фонд „Общо заболяване и майчинство“ общият размер на осигуровките при тях достига 31,3%.
За самоосигуряващите се, които плащат само задължителните вноски, сегашният минимален месечен размер на осигуровките за пенсия и здраве е общо 153,08 евро. От 1 август, вследствие на повишението на минималния осигурителен доход, тази сума ще нарасне на 172,42 евро – увеличение с 19,34 евро.
При тези, които се осигуряват и във Фонд „Общо заболяване и майчинство“, минималните вноски ще се увеличат от настоящите 172,36 евро на 194,12 евро, което представлява ръст от 21,76 евро.
Таванът на обезщетението остава 54,78 евро на ден
Според проекта на бюджет за 2026 г. максималният размер на обезщетението за безработица остава непроменен до края на годината — 54,78 евро на ден. На практика това поставя в неизгодно положение хората с по-високи доходи.
Те внасят осигуровки върху максималния осигурителен доход, но при загуба на работа не получават обезщетение, съответстващо на реално платените от тях вноски, именно поради съществуването на този горен праг.
По този начин гражданите с високи доходи получават обезщетение за безработица, което не е съизмерно с осигуровките, които плащат.
Обичайно при загуба на работа обезщетението за безработица е в размер на 60 на сто от средния осигурителен доход на лицето за предходните 24 месеца. През последните две години максималният осигурителен доход бе увеличаван на няколко пъти.
През цялата 2024 г. и през първите три месеца на 2025 г. максималният осигурителен доход е бил 3750 лв. (1917,34 евро). В периода от 1 април 2025 г. до 31 юли 2026 г. той е 4130 лв. (2111,64 евро), а от 1 август предстои да достигне 2300 евро.
Да разгледаме конкретен случай – лице, което се осигурява върху максималния осигурителен доход всеки месец през последните две години и през декември 2026 г. бива съкратено, след което кандидатства за обезщетение за безработица. За изчисляването на обезщетението от НОИ определят средния осигурителен доход на лицето за работните дни през последните две години.
Работните дни в рамките на една година обикновено са около 248. При това изчисление дневният осигурителен доход на въпросното лице се оказва малко над 102 евро.
Тъй като обезщетението за безработица представлява 60 на сто от този среден осигурителен доход, съкратеният служител би трябвало да получава по около 61 евро за всеки работен ден през декември, когато вече не работи.
Съществува обаче таван на изплащаните обезщетения за безработица, който е 54,78 евро. Затова лицето, което е плащало осигуровки върху максималния осигурителен доход, ще губи ежедневно над 5 евро именно поради този таван.
Минималният размер на обезщетението за безработица остава непроменен до края на годината – 9,21 евро на ден.
Възнагражденията на ръководни кадри се свиват с 39 евро
Заедно с покачването на минималния осигурителен доход до нивото на минималната заплата от 620,20 евро, проектобюджетът предвижда от 1 август да се вдигнат и минималните осигурителни прагове по икономически дейности и професии. Ръстът там е в диапазона между 12 и 70 на сто.
Най-съществено е увеличението на праговете за ръководните длъжности. То се дължи на факта, че тези прагове не са актуализирани близо десетилетие. Заради това понастоящем и шефовете в множество сектори имат възможност да се осигуряват върху минималния доход, определен за самоосигуряващите се лица – категория, в която влизат и едноличните търговци – а той е 550,60 евро.
От 1 август минималният осигурителен доход за ръководните кадри в повечето икономически сфери ще стане 936 евро, което означава ръст от 70 на сто. Така например едноличен търговец, който сега се осигурява върху 550,60 евро, но фигурира като началник на своите служители, ще трябва след тази дата да внася осигуровки върху 936 евро.
При пълен обхват на осигурителните рискове това ще му коства допълнително по 120 евро месечно. На практика обаче по-голямата част от ръководителите получават заплата и вече се осигуряват най-малкото върху минималната заплата от 620,20 евро.
За тях минималният осигурителен праг от 1 август се увеличава с 51 на сто. Тъй като разпределението на осигурителната тежест между работници и работодатели е приблизително в съотношение 40 към 60, част от нарасналите вноски ще се поемат от работодателя.
С увеличаването на осигуровките ще намалее сумата, върху която се дължи данък върху доходите, и при заплата, осигурена в момента на минимума, нетното възнаграждение на ръководителя ще спадне с около 39 евро от 1 август.
В отделни икономически дейности минималните осигурителни прагове за ръководен персонал ще прескочат прага от 1000 евро вече от 1 август. Такъв е случаят в производството и преработката на месо, както и при производството на месни продукти, където шефовете ще трябва да се осигуряват върху доход от най-малко 1292 евро.
Промяната ще увеличи размера на пенсиите им
Съгласно проекта на бюджет от 1 август държавните служители ще започнат да внасят осигуровки в размер на 6,5% от възнагражденията си. Тази стъпка е част от постепенния преход, при който чиновниците сами ще поемат плащането на своите осигурителни вноски.
В периода от август до декември разпределението на осигурителната тежест между служителя и работодателя ще бъде в съотношение 20:80.
Резултатът от тази промяна е, че държавните служители ще получават по-високи пенсии, тъй като занапред сами ще участват в осигуряването си.
Конкретно от 1 август чиновниците ще плащат 0,7% за фонд „Общо заболяване и майчинство“, 0,2% за фонд „Безработица“ и 1,6% под формата на здравна вноска.
За фонд „Пенсии“ размерът на вноската зависи от годината на раждане. Служителите, родени преди края на 1959 г., ще внасят 4%, докато родените след тази година ще плащат 3% за фонд „Пенсии“, плюс допълнителни 1% в частен универсален пенсионен фонд за втора пенсия. Сборът от всички вноски достига общо 6,5%.
Заложеното в проекта на бюджет предвижда увеличение на заплатите на държавните служители, така че нетните им доходи да не намалят, въпреки че вече ще поемат част от осигуровките сами.
На практика това означава, че чиновниците ще получават по-високи брутни възнаграждения. А тъй като именно брутната заплата служи като база за изчисляване на пенсията, тази реформа ще доведе до по-високи пенсионни плащания за държавните служители в бъдеще.