Гледам “трапезата му” и ми става още по мъчно.. Мушама, нарязан уж “телешки” салам ,от най-евтиния… кисели краставички, малко шишенце “Савой” от най-евтината водка, айрян. Сервирано върху вестник.. Чаша от някоя коледа… Сигурно подарък.
Бедност и абсолютен минимум за някакво си “човешко удоволствие”. И си помислям колко много са били за него 30те € , с които постмортем е почерпил убииците си с дюнери. И колко презрян е бил в очите на примамката, той, “бедния и смотан селяндур”. Тъжно, нали? Много тъжно.
В средните векове обезглавяваният е давал монета на собствения си палач, за да го направи бързо. Бързо и безболезнено. Е, той си е платил за бавно и мъчително.
ПС :
„Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото желаят нещастието на другите, бихме постигнали рая!“
Да почива в мир.
Снимка и текст: Емил Ангелов