Полуистината, която се разпространява като истина е по-страшна от лъжата, защото не може да бъде опровергана кратко. А започне ли обяснение, то обикновено отстъпва пред по-ефектната част от половината на цялата информация.
ФБ гърми как водач на автобус спрял насред пътя и оставил на шосето 17-годишно момче със специални потребности заради изтекла превозна карта, а детето, като нямало пари, тръгнало пеша да се прибира от насред пътя. За щастие, след сигнал от баща му, полицията започва издирване на мига и момчето е открито и макар да било изплашено и обезводнено, все пак не е наранено.
Първо ме впечатли тази част от историята как заради изтекла карта “детето е свалено насред пътя”. Кой ще е проверил картата му след като рейсът е потеглил? И защо водачът изведнъж ще го свали къде да е? Всички знаем, че в междуградски автобуси се качваме при проверка на билета още с качването!
Оказа се, че младежът наистина е искал да пътува, но още на автогарата водачът установил, че картата е изтекла и той не позволил на момчето да се качи. Детето, което явно се справя самичко до някаква степен, объркано и притеснено, тръгнало пеша.
Тук казусите са едновременно няколко:
– Защо водачът, който вижда, че срещу него стои младеж с явен проблем, не е потърсил съдействие от диспечер на автогарата?
– Защо бащата на момчето не се е убедил, че картата на момчето е изрядна, за да не изпада синът му в критична ситуация?
– Защо това момче няма в себе си обяснителна бележка и да знае, че когато се притесни, да я подава на човека отсреща и на нея да е записан номера на бащата?
– Защо пътниците не са пожелали да забележат, че младият човек е притеснен и е принуден да слезе? Защо не са пожелали да съберат по няколко цента и да платят билета му?
Момчето наистина можеше да пострада сериозно. В крайна сметка всички въпроси се свеждат до съпричастието и адекватността на околните в критична за някого ситуация. Всеки може да се окаже в нужда от помощ, но не всеки е в състояние да изрече това. И в това е човещината: околните да забележат!
Докато пишех последния ред се сетих за фраза от прочутата реч на Чаплин от филма “Великия диктатор”:
“Машините, които дават изобилие, ни водят до недостиг. Знанията са ни направили цинични, интелигентността – корави и груби. Мислим твърде много и чувстваме твърде малко. Повече от машини се нуждаем от човечност. Повече от интелигентност се нуждаем от доброта и нежност. Без тези качества животът ще бъде пълен с насилие и всичко ще бъде загубено.”