Като малка ме наричаха “късметлийката”, заради странната ми дарба да си намирам късметчета. Винаги, когато поглеждах към земята, си намирах четирилистни детелини.
Винаги, когато поглеждах към нощното небе, виждах падаща звезда и си намислях желание.
Винаги, когато се чудех дали да взема определено решение и ми се появеше числото 13, знаех, че ми е на късмет и веднага го вземах. Винаги, когато срещах хора на 13 число, знаех, че са ми изпратени от Бог.
Така си живеех щастливо и безгрижно доста дълги години, със знаци-късмети от съдбата, които ми показваха, че съм на правия път към постигането на мечтите си.
Докато един ден не реших, че повече няма да разчитам на късмета си и ще стана “сериозна”, “улегнала” и “прагматична”. И спрях да гледам в земята и небето. Спрях да се радвам на хората – късметчета. Спрях да бъда волна и щастлива.
От няколко години обаче реших, че в това да имаш “късмет ” няма нищо лошо, даже е прекрасно. Освен че се трудиш здраво за мечтите си, късметът ти носи усещането и за Чудеса.
И вече отново се заглеждам в земята и небето и се нося на крилете на красивата лекота, която ми носи “късметът” по пътя на моето сбъдване.
Не зная дали всеки човек, който просто се вглежда в “дребните” неща, като тревата, цветята, небето и хората и им се радва, не е “орисан” на късмет, но зная, че тази ми дарба да стоя с широко отворени очи за Чудесата ме прави човека, който съм.
Добро утро! Вярвайте в късмета си, приятели!
Силвия Чалакова, фейсбук
