Почти половин час след полунощ. Вишните са изкостилчени и засипани със захар. Време за цигара и фейсбук.
Второто като полет над кукувиче гнездо. Докато махах костилка по костилка на шест кила плод, седях и просто махах костилка след костилка. Механично. Методично. Без каквито и да било задълбочени мисли. То пък аз и задълбочени мисли!?
Ние от мафията така или иначе разсъждаваме само повърхностно.
Обажда се куче. Моето му отговаря. После някакви котки се сбиха. Кучетата се намесиха вербално в скандала. Проблемът се реши. Не заради дистанционното кучешко участие де. Моят Тежкар се появи след минута със стъпката на победител. Ясно!
Подуши вишните и загриза гранулите си. А аз – костилка след костилка, костилка след костилка… И така до края. Сега чета десетките постове на ония, които се канят да си хващат самолета.
Отново. Нямало държава вече. Все едно вчера имаше. Единият яростно пише, че заминавал за цивилизованият свят, другия за още по-цивилизования, трети за най-цивилизованият ..
И само след седмица пак ще си публикуват статусите от градския парк на Силистра. Или на Ихтиман. На чаша бира и ПКС. И както и предишните пъти, пак ще са стигнали до цивилизацията.
Ама никой не праща барем една картичка оттам. Щото то картички от Силистра к’во да пращаш?
Няма вече държава. И картички от цивилизацията няма.Аз утре ще ви снимам сладкото от вишни. Вместо картичка. Само да стане.
Бонжуар на тези, които са си легнали и четат този мафиотски пост по изгрев. На другите – лека нощ. Слава Цивилизация! Слава Корнелия!
Иван Иванов, фейсбук
