Децата не са гестационна седмица, номер на бебето, три имена, дата и час на раждане. Децата са любов. Затова не съдете жената, която три месеца се е грижила за пеленачето, за което цяла България тръби, че не е нейно… Дори генетично да не е, връзката майка – бебе и шокът, който двете жени преживяват, не могат да бъдат описани с никакви думи, правила и закони, нито платени с оставки или пари.
Неясно защо се пропуска психологическият момент, който в случая граничи с жестокост, която може да разбере само една майка, бдяла 24/7 над новороденото си в продължение на близо три месеца. И един ден чукат на вратата й, за да я уведомят, че това не е нейното бебе, ще се наложи да го върне и ще го сменят с друго. Генетично може да не е, но детето от първия миг е в сърцето на майка си и това не може да се сравни с някаква данна, описана на хартия.
Много са въпросителните и със сигурност процесът по установяване на фактите ще бъде дълъг, но нека не осъждаме някого предварително – по цвета на кожата или пък мястото, където живее.
Какво ли пък й е на жената, която първа е установила, че отглежда „чуждото“ дете и е подала сигнала? Как ще продължи тя да полага грижи и да бъде адекватен родител за нищо не подозиращото пеленаче? Ето на този въпрос трябва да си отговорим всички и институциите да предприемат необходимите мерки.
А защо все още нищо не знаем за другата гледна точка? Тиражират се какви ли не версии – три месеца след раждането майката видяла, че детето е с тъмна кожа и не прилича на никого… Ама дано да разберем и как е видяла след толкова време, то в кувьоз ли е било през тези три месеца? Или пък, че случайно е подреждала гривничките и документите от изписването и забелязала различните номера… Четох много и се обърках, за вас не знам…
Със сигурност има един факт, който всяка раждала жена знае отлично – ако са поставени правилно, тези гривни не могат да се разкопчават, за да я махнеш от ръката си, е необходима ножица.
Според данни от болница „Шейново“, те пък разбрали още в началото на декември, извършвали вътрешни проверки и доказали, че размяната се случила по-късно, когато бебетата са поставени в легълцата си при първото кърмене, а не при самото раждане.
При изписването на бебетата пък не са сверени гривните, както пишело в протокола им… Освен това 3 месеца е дълъг период, в който не е логично човек да не погледне гривната на бебето си. Това е низ от нелепи случайности, деликатно си измива ръцете рано тази сутрин директорът на АГ болница „Шейново“ д-р Румен Велев.
След като се раздуха случаят като от турски или латиноамерикански сериал пък адвокати и прокурори чак сега оповестиха, че в подобни казуси се следва закон, изработен през 60-те години на миналия век. Било нужно да се оспорят актовете за раждане, имало значение и ако родителите не са в брак… Един такъв „пропуск“ влечал след себе си много правни последици, а делото можело да продължи с години… Ама как години? Та нали тези деца дотогава ще са големи, ще кажат на някого “мамо”, “тате”…
А и това не е просто пропуск, а (НЕ)човешка грешка. И най-малкото трябва да се разбере кой от хората, изпълнявали служебните си задължения, е виновен за нея. Защото този шокиращ казус хвърли в психоза българския родител… В онлайн пространството валят въпроси – „мами, пазите ли си гривничките“, „какво пише на тези гривнички“, „ами детето ми като е инвитро дали не са объркали материала на мен и жена ми“, „къде да направим най-евтин ДНК тест“…
Само да кажа за всички тези хора, изпаднали в шаш и паника – един ДНК тест струва около 2000 лв. и освен това не смятам, че би променил връзката с децата, които отглеждате! Съвсем сериозно вече, както казах и в началото – децата не са цифра, данна, генетичен материал или документално съответствие. Те са любов. Питайте хората, които цял живот се борят да ги имат, а накрая приемат, че няма да се случи и осиновяват „чуждо“ дете, за да му дадат любовта, грижата и топлината си. Представяте ли си, ако толкова лесно генетичният родител можеше да си го поиска след това от тях…
Флагман,
автор Радостина Георгиева
