Вежди Рашидов разказа за сълзите на един старец и призова депутатите към компромиси

Откривам първото заседание на 49-ото Народно събрание.

Това каза Вежди Рашидов, който като най-възрастен в НС откри първото заседание на парламента след изборите на 2 април. Той би първия звънец и обяви, че в залата присъстват 235 от общо 240 депутати. 

На мен се падна честта да открия и 49-ото НС. Дълбоко вярвах, че разумът ще надделее и това е необходимото нещо, за да може България да се оттласне от дъното. Народът все повече живее с чувство за липса на сигурност, на шанс за единение и надежда за нещо по-добро. За съжаление днес отново се срещаме с омразата, с отказ на диалог, с глупави мантри за минало и бъдеще, услужливо пропускайки настоящето. Само днес ние живите създаваме онова, което е необходимо за бъдещето.

Срещнах се с много хора, различни по интереси и професии, но еднакви в бедността. Те нямат големи изисквания към живота, освен страха за оцелявани. Хората са забравени и от политици, и от Бог. Те искаха елементарни неща , които държавата им дължи – автобус до съседното село, повишаване на пенсиите и все теми, които касаят тяхното оцеляване, коментира Рашидов от парламентарната трибуна.

И продължи: 

Позволете ми да ви разкажа едно мое предизборно преживяване от с. Цар Калоян. Седяхме с хората на една беседка в селото и по човешки си споделяхме. Единственият проблем, който бе поставен от един възрастен човек, бе за едно пътче, което води от селцето до гробището. Той поиска помощ. Бликнаха сълзи в очите му, тежки, тъжни, човешки. Исках да успокоя душата му. Дълбоко разбирах, че това е пътят, по който всеки ден минава в дъжд и слънце, за да поседи до най-близките си, за да сподели самотата си. 

Колко малко иска този човек.

Не разбирам какво друго би могло да свали на земята един политик, какво повече е необходимо да си избраник на същия този плачещ народ. Нима това не е основното, за което влизаме в политиката.

Не може сутрин първото ни изречение да е отрицанието, омразата. Хората искат стабилно правителство, което да гарантира спокойствието на всички, да върне усмивките, смислен живот. Останалото е в ущърб на хората. 

Моля ви, колеги, в името на единствения ни приоритет, да сменим нравите си, да наведем глава и да приемем факта, че голямата политика е низ от компромиси. Аз тези сълзи дълго ще ги помня, завърши той.