Потъналата в скръб майка ходи всеки ден по 2 пъти на гроба на сина си.
Жената настоява да се въведе със закон при първото пристигане на длъжностно лице на мястото на катастрофа до 10 минути да бъдат уведомени близки на пострадалите
Какво означава убийство по непредпазливост - присъда от 2 години условно? Моля ви, господа управляващи, променете този текст, казва почернената Радка Петкова от ПанагюрищеПовече от половин година една майка търси истината за смъртта на единственото си дете, което загина при тежка катастрофа. Всеки ден – сутрин и вечер, Радка Петкова ходи на гроба на сина си и отчаяно се пита защо още няма експертиза по образуваната преписка №3487 в Софийската окръжна прокуратура.
Преписката е при прокурор Ралица Мравкова, но адвокатите на опечалената майка все още не са получили експертизата, която да внесе яснота как точно е станал фаталният инцидент.
Датата, която Радка Петкова никога няма да забрави, е 25 ноември 2022 г. Зверската катастрофа става между 20,30 и 21 ч на пътя между село Скравена и село Новачене, Ботевградско. Челният удар е между колата на 27-годишния син Георги Деков и огромна цистерна.
Сблъсъкът става на един завой в лошо и дъждовно време
“Имахме много силна връзка. Постоянно се чувахме”, казва през сълзи майката. Допълва, че няколко дни преди инцидента Георги е бил в онзи край, където живеела приятелката му.
На следващия ден трябвало да се прибере към Панагюрище, където живее майка му. В средногорския град Георги завършил средно образование и решил да опита късмета си в Лондон.
Там изкарал и курс за охранители, записал да учи и висше образование с икономически профил. Допреди 2 г., когато любовта му към момиче от Северна България го върнала обратно в родината и се случило непоправимото.
Часове преди фаталния удар Радка чула сина си и той казал, че ще се обади след 2 часа. Когато двата часа минали и не позвънил, жената започнала да го търси. Телефонът му мълчал.
“Звънях много пъти, тъй като не се бе случвало той да не ми вдигне. Майчиното ми сърце ми подсказа да се обадя в полицията в Ботевград”, спомня си Петкова онези часове на неизвестност и страх.
Намерила телефонния номер в интернет и позвънила. Попитала дали наоколо някъде е станала катастрофа. Дежурният полицай попитал за името на момчето и така майката научила за зверския удар.
“Аз намерих детето си сама. Никой не ме потърси, не ме уведоми! Как може?
Това, което искам да се въведе със закон, е при първото пристигане на длъжностно лице на мястото на пътнотранспортно произшествие до 10 минути да бъдат уведомени близки на пострадалите”, разсъждава Радка Петкова.
Няколко дни след катастрофата тя отишла на мястото.
“Имаше много разпилени неща. Негови приятели също са били там и са събрали част от вещите. Колата не беше покрита, нито защитена по някакъв начин, а така могат да бъдат подменени или заличени важни доказателства”, недоумява майката.
Близо два месеца след като успяла да се съвземе, адвокатите отишли в полицията в Ботевград и след тяхната намеса органите на реда предприели мерки да покрият с нещо колата.
“Как мога да съм сигурна, че тези експертизи ще са точни, като доказателствата могат да са унищожени или не са били съхранени правилно”, съмнява се майката. Обидно е и от отношението на полицаите в управлението в Ботевград.
“Държаха се с мен все едно съм най-големият престъпник. А аз съм една почернена майка, потънала в скръб заради загубата на единственото ми дете”, плаче Радка.
Тя настоява да бъдат въведени разумни и максимални срокове за първа, тройна и петорна експертиза, защото сега такива липсват.
“Когато експертизите са готови и отидат в прокуратурата, да не ги задържат,
както е в моя случай. Прокурорът от Софийската окръжна прокуратура ги задържа повече от 2 месеца и адвокатите не могат да се информират какво пише в тях. Нека да има бързи и адекватни срокове.
Да има точни и ясни критерии за назначаването на служителите в съдебната система, в частност в прокуратурата. Много професии се атестират – нека атестациите на прокурорите за свършената през годината работа да бъдат публични и гражданите да имаме информация как определен магистрат си е вършел работата, дали мога да му се доверя.
Молбата ми към държавата, към съдебната система, към главния прокурор, който многократно се е застъпвал за майките, е следната: “Не правете от нас убийци! Оставете ни да си отидем с чисти души при децата. Не ни връзвайте ръцете! Не ни принуждавайте!
Аз живея в правова държава и искам съдебна справедливост. Не искам да имам грях на душата и да раздавам аз правосъдие, защото смъртта на моето дете няма да остане ненаказана.
Аз не съм единствената майка – има още много като мен, които изгубихме децата си в тази страшна война по пътищата на България”, говори Радка през сълзи.
Тя подкрепя и други почернени родители в протестите им, въпреки че не може да присъства физически, тъй като работи като учителка и се грижи за възрастните си родители, вече инвалиди.
“Поддържам групите в интернет- всичките споделяме една и съща мъка, всичките искаме справедливост!
Какво означава убийство по непредпазливост- присъда от 2 години условно? Моля ви, господа управляващи, променете този текст в закона, защото
почернените майки по непредпазливост ли да “метнем” върху колите си убийците на своите деца
И тъй като и ние сме с чисто криминално досие – ще приемем и нас да ни осъдят на 2 години условно”, коментира Радка Петкова, която заедно с още изгубили децата си родители настояват за промени в НК, НПК и Закона за движение по пътищата.
“Трябва да се въведат по-строги ограничения за скоростта за цистерни и тирове, които карат като луди по пътищата. Дано да се приемат промени в законодателството, защото убийците сега се измъкват с “непредпазливост”.
Аз съм изгубила всичко. Убиецът на сина ми не уби само единственото ми дете. Той уби и мен.
Остави ме жива сред мъртвите и мъртва сред живите. Остави ме без единствения ми син. Той ме погреба жива. Той не е извършил едно убийство, а две. Моето дете вече е на небето, дано другите деца да са живи и здрави.
Винаги съм смятала, че синът ми Георги ми е подарък от Бога, и продължавам да се питам защо той ми взе подаръка”, не спира да плаче 50-годишната жена.
В редакцията на “24 часа” тя остави телефонния си номер за всеки, който иска да се обади и заедно да се борят за промени в законите, засягащи наказанията на виновните за катастрофите по пътищата.
