Българите масово не са съгласни с почти всички действия досега на Европейският съюз след руската инвазия в Украйна, доверието им към правителството и парламента в София е рухнало до под 15%, но пък доста от тях искат да има единна външна политика на ЕС и по-добра координация в покупката на военно оборудване, което иначе се решава и ръководи в България именно от тези две институции, отчита Евробарометър.
Те не искат ЕС да финансира купуването и доставката на военно оборудване за Украйна и са на предпоследно място в ЕС по одобрение за налагането на икономически санкции за Русия. Скептични са и за това Украйна да получава финансова помощ просто за да функционират държавата и обществото ѝ, както и не вярват, че тя трябва да получи статут на държава – кандидат за еврочленство.
В същото време българите поставят международното положение на трето място по важност сред проблемите пред страната (15%), след покачващите се цени, инфлацията и разходите за живот (60%) и икономическата ситуация (31%).
Това показва проучване на Евробарометър, което в България е проведено
сред 1028 души между 31 май и 18 юни от Kantar TNS BBSS. Интервютата в
страната са проведени между служебния кабинет и новото правителство,
което положи клетва на 6 юни.
Подкрепа за обща политика за сигурност и отбрана
От анализа на данните се вижда, че мнозинството от хората във всяка държава членка подкрепят общата политика за отбрана и сигурност между страните от ЕС, като подкрепата варира от 92% в Люксембург, 89% в Литва и 85% в Белгия и Кипър до 56% в Австрия, 65% в Малта и 66% в България.
В сравнение със зимата на 2022-2023 г. одобрението по този въпрос се е увеличило в 16 държави (в сравнение с десет през зимата), включително Люксембург (92%, +9 процентни пункта), Португалия (78%, + 6 п.п.), Швеция (72%, +6 п.п.) и Румъния (68%, +6 п.п.).
Намаляло е в осем страни, сред които Малта (65%, -10 процентни пункта), Кипър (85%, -5 процентни пункта) и Полша (76%, -5 процентни пункта).
Няма промяна в мнението на анкетираните в Унгария, Естония и България.
Отбрана и сигурност в контекста на руската инвазия
Осем от всеки десет европейци (80%, -2 п.п. спрямо зимата на 2022-2023 г.) са на мнение, че сътрудничеството по въпросите на отбраната на ниво ЕС трябва да се засили, и почти толкова (77%, -3 п.п.) мислят, че покупката на военно оборудване от държавите членки трябва да бъде по-добре координирана.
Повече от две трети (69%, без промяна) подкрепят идеята, че ЕС трябва да засили капацитета си за производство на военно оборудване, докато две трети са съгласни, че трябва да се изразходват повече пари за отбрана в ЕС (66%, -2 процентни пункта).
В България:
- 68% смятат, че сътрудничеството по въпросите на отбраната на ниво ЕС трябва да се засили;
- 66% са на мнение, че покупката на военно оборудване от държавите членки трябва да бъде по-добре координирана;
- 57% са съгласни, че ЕС трябва да засили капацитета си за производство на военно оборудване;
- 52% мислят, че трябва да се изразходват повече пари за отбрана в ЕС.
Задоволство от отговора на инвазията
Повече от половината граждани на ЕС са доволни от отговора на съюза и националните правителства на руското нахлуване в Украйна.
Одобрението за редица действия, предприети в отговор на нахлуването на Русия в Украйна, остава много високо, въпреки лекия спад спрямо зимата на 2022-2023 г.
Почти девет от десет (88%, -3 п.п.) са съгласни с предоставянето на хуманитарна подкрепа на хората, засегнати от войната. Почти толкова (86%, -2 п.п.) одобряват приемането в ЕС на хора, бягащи от войната.
Три четвърти от анкетираните подкрепят предоставянето на финансова подкрепа на Украйна (75%, -2 п.п.).
Повече от седем на десет европейци (72%, -2 п.п.) са съгласни с налагането на икономически санкции на руското правителство, компании и физически лица.
Две трети (66%, -1 п.п.) одобряват забраната на руски държавни медии като “Спутник” и “Русия днес” да излъчват в ЕС.
Почти две трети (64%, -1 п.п.) са съгласни с финансирането на покупката и доставката на военно оборудване за Украйна.
България заема последна или предпоследна позиция по всички тези показатели, както може да се види от графиките.
Предоставяне на хуманитарна подкрепа:
Налагане на икономически санкции на руското правителство, компании и индивиди:
Предоставяне на финансова подкрепа за Украйна:
Забрана на държавни медии като “Спутник” и “Русия днес” да излъчват в ЕС:
Финансиране от ЕС на покупката и доставката на военно оборудване за Украйна:
Подкрепа за евроинтеграцията на Украйна
Почти две трети (64%) изразяват одобрение за това ЕС да предостави на Украйна статут на кандидат за членство, като 27% казват, че са “напълно съгласни”. Повече от една четвърт (28%) не са съгласни, а 8% заявяват, че не знаят.
Мнозинството в 25 страни одобряват това, въпреки че съотношението варира от 90% в Португалия, 85% в Швеция и 84% в Литва до 42% в България (срещу 37% несъгласни), 47% в Австрия ( срещу 46% несъгласни) и 47% в Кипър (срещу 39% несъгласни).
България е последна по одобрение за тази идея и първа по процент на далите отговор “Не знам” – 21 на сто.
Енергийна сигурност
Анкетираните са питани и до каква степен са съгласни или не с няколко потенциални насоки за енергийните политики на ЕС. Във всеки случай повече от три четвърти са съгласни и повече от една трета са напълно съгласни.
Повече от осем на всеки десет (85%, -1 процентен пункт спрямо зимата 2022-2023 г.) мислят, че ЕС трябва да инвестира силно във възобновяеми енергийни източници като вятърна и слънчева енергия. В България 72% споделят това мнение.
Почти толкова (82%, -3 п.п.) споделят идеята, че повишаването на енергийната ефективност на сградите, транспорта и стоките ще ни направи по-малко зависими от производителите на енергия извън ЕС (77% в България).
Същият процент (82%, -2 п.п.) мислят, че ЕС трябва да намали зависимостта си от руски енергийни източници възможно най-скоро (62% в България, която е на предпоследно място).
Малко над осем от десет (81%, -3 п.п.) се съгласяват, че намаляването на вноса на нефт и газ и инвестирането във възобновяема енергия е важно за цялостната сигурност. В България по този начин мислят 63% от интервюираните.
Осем от десет (80%, -2 п.п.) подкрепят твърдението, че държавите – членки на ЕС, трябва съвместно да купуват енергия от други страни, за да получат по-добра цена (66% в България).
Българите са последни в ЕС по подкрепа за икономическите санкции срещу Русия
Почти осем от всеки десет анкетирани (79%, -1 п.п.) мислят, че в дългосрочен план възобновяемата енергия може да ограничи цената, която плащат за потреблението на енергия (68% в България).
И накрая, повече от три четвърти от респондентите наскоро са предприели действия за намаляване на собственото си потребление на енергия
или планират да го направят в близко бъдеще (78%, -3 п.п. от зимата на
2022-2023 г.). В България това заявяват 56 на сто и страната е на
последно място по този показател.