“Разбрахте ли нашите умници сега какво друго са направили? Въвеждат акциз 20 лева за мегаватчас за вноса или транзита на руски газ. Това е някакво пълно безумие. Акциз се плаща за стоки, които се консумират на територията на страната. Не съм проверявал теоретично дали изобщо е възможно да се въведе акциз по транзита. Според мен ще учудим света. Освен това, как точно определяме руския газ? Изглежда, че руснаците, и унгарците, и сърбите са знаели, че някой готви такава сглобка тук, защото сигурно си спомняте, че преди около месец и Вучич, и Орбан се изрепчиха и казаха, че заплахите срещу “Турски поток” и транзита на газ ще ги приемат едва ли не като обявяване на война. Този акциз ще им увеличи в някакъв момент цената на газа, който се транспортира през България. Това увеличение кой ще го плати, руснаците ли?”, казва бившият министър на енергетиката Румен Овчаров пред Калина Андролова в интервю за “Гласове”. По думите му, “посолствоТО” стабилизира днешния модел на управление у нас. “Характеристиките на този стил са три. Както казах, първата е патологичен слугинаж. Втората характеристика е крещяща некомпетентност! И третата характеристика на този стил е безумна алчност. Но алчността и некомпетентността няма да са възможни в такава степен, ако не е наличен патологичният слугинаж. Слугинажът е водещото качество на българския управленец днес”, казва още Румен Овчаров.
– Г-н Овчаров, имаме споразумение с енергетиците. Пише, че няма да се ограничава работата на централата, ако тя работи изцяло на пазарен принцип.
– Миньорите не получиха нищо. Енергетиците останаха с обещание за механизъм за капацитет, който не решава нищо, а с териториалните планове на практика започва ликвидацията на комплекса. Реални резултати има само за Ковачки. Неговите ТЕЦ “Бобовдол”, “Брикел”, “Марица 3” няма да бъдат административно затваряни, макар че не отговарят на екологичните норми.
– Енергетиците искат ТЕЦ 2 и мините да работят до крайния възможен срок, до 2050 г., когато Европа иска нулеви емисии. Както Полша действа със своите ТЕЦ-ове.
– Ние пропуснахме възможностите, които Полша успя да използва. Бойко Борисов, за разлика от Качински, не поиска и не получихме дерогация. Но правителството на Кирил Петков също има заслуги. Те приеха задължението да намалим с 40% емисиите от комплекс „Марица Изток“ в сравнение с 2019 г., което на практика означаваше намаляване с 50% на мощностите до 2026 г. На базата на какво направиха това? Защо? Схемата за търговия с емисии не е от вчера. Тя е създадена след Протокола от Киото за реализация на споразумението за намаляване на емисиите на парникови газове с 50%. Влиза в действие от 2005 г. Само че ние вече сме изпълнили тези ангажименти. През 1990 г. сме произвеждали 104 млн. тона CO2, вече изхвърляме 50 млн. тона. Ние намалихме емисиите, но в световен мащаб те растат. На всеки тон, намалени в Европа и САЩ емисии ,в Азиатско-тихоокеанския регион съответства увеличение с 6 тона. Когато миналата година в Европа емисиите бяха 90 евро/тон, в Китай бяха 9, в Южна Корея -25, в Нова Зеландия – 50. Европа произвежда само 7% от световните емисии. Докога ще наблюдаваме как европейските чиновници убиват европейската икономика? Преди десет години тя беше почти равна на американската. Сега е 50%, ако не включваме и Великобритания.
– Тук трябва да напомня, че и БСП участваше в кабинета „Петков“, който е отговорен за съдържанието на ПВУ и в частност за глава „Енергетика“.
– В правителството на Кирил Петков БСП беше фатално изключена от енергетиката. Един министър, без дори да си направи труда да информира Министерски съвет, заедно с Асен Василев прекратиха договора с „Газпром“ за доставка на природен газ и ние платихме 1,4 млрд. лева за една година повече, отколкото бихме платили, запазвайки договора. Защото получавахме пак руски газ, но през посредници. По онова време се водеха преговори за ново правителство и БСП беше категорична, че нито един въпрос не може да се решава без всички партии от коалицията да са информирани и съгласни. За да не оставаме изненадани както се случи с изгонването на руските дипломати, както се случи с решаване на казуса със Северна Македония, както се случи с прекратяване на договора с „Газпром“…
– Трябва ли да закриваме въглищната енергетика в България, разчитаща на собствен ресурс, на фона на войната в Черноморския регион, на фона на нестабилната политическа обстановка? Имаме ли все още шанс да спасим ТЕЦ „Марица Изток 2“ и мините?
– Аз ви казах единият вариант какъв е! България да излезе от европейската схема за търговия с емисии. Ние няма какво да правим там. България е постигнала целите. Ако ЕС и някои европейски държави не са го направили, да бъдат така добри да си свършат работата. Ние няма да плащаме и за тях. Защото вече платихме. Нали си спомняте, че през 2002 г. поехме ангажимент да влезем в ЕС и да спрем четирите реактора в Козлодуй. Мога да ви кажа, че тези четири реактора оттогава досега биха произвели около 20 млрд. евро. Нямам усещането, че сме получили от ЕС 20 млрд. евро. При положение, че бяхме модернизирали системите за сигурност, помня как ги спасявахме през 1991-1993 г., как ги въведохме в експлоатация, как направихме реконструкциите и т.н. Всъщност вторият вариант е просто необходимост, ако искаме да имаме електроенергия. Потреблението в България е 38 млн. мегаватчаса годишно. Миналата година ВЕИ-та са произвели 3.8 млн. мегаватчаса. Тази години може би ще стигнат 5 милиона. АЕЦ „Козлодуй“ произвежда 16 милиона. Трябват ни още 17 млн. мегаватчаса. Няма откъде да дойдат освен от ТЕЦ. Затова нямаме друг изход освен да запазим ТЕЦ-овете и комплекса „Марица Изток“ да работят. Задача на управляващите е да намерят механизъм за това.
– Ако приемем, че тогава сме направили грешка на прехода, че не сме били подготвени, защо сега правим същата грешка?
– И тогава, и сега грешката е една и съща. Слугинаж! И неотчитане на националния интерс на България. За съжаление, този слугинаж тогава имаше единични проявления, сега обаче се превърна в епидемия. Опитват се да си гарантират личен просперитет за сметка на държавния интерес на България и на гърба на битовия интерес на гражданите.
– Нали собствените източници на енергия гарантират националната сигурност! Имаме въглища, защо не запазим централа, която гарантира пълна независимост?!
– Разбирате ли, сбъркана е концепцията, която се върти в главите на същите тези хора. Те не разбират, че оттук нататък ще има не намаляване на електропотреблението, а тъкмо обратното – потреблението на електроенергия ще се увеличава. И ще се увеличава поне по две абсолюно независещи от нас, двамата с вас, причини. Първата е, че ние би трябвало да вървим в посока на електрификация, например тенденцията за електромобили. Ако заменим горивата, които произвежда „Лукойл“, с електроенергия, това означава минимум 80 млн. мегаватчаса нови мощности. Не говоря днес или утре, а в тенденция. За периода към 2050 г. например. 80 милиона означава утрояване на потреблението на електроенергия. Ние сега консумираме по 38 млн. мегаватчаса на година, значи тогава ще станат 120 млн. мегаватчаса. С какво точно ще ги покрием тези 120 млн. мегаватчаса? Слънцето и вятърът, аз съм го казал десетки пъти, имат използваемост: слънцето 1300 часа в годината, вятърът – около 1600 часа. Годината обаче има 8760 часа. Това са неконтролируеми мощности. Те не са мощности, на които можем да разчитаме, те трябва да бъдат резервирани. За близките десет години те просто са недостатъчни, а вероятно и никога няма да бъдат. Слънцето и вятърът могат да покрият определено потребление в определен период от време, но ние не знаем кое точно е това време, нито колко ще е дълъг периода. Лятото ще има слънце, но може и да вали.
И второто, което трябва да имаме предвид е, че в България личното потребление на гражданите е ниско. Колкото и да си приказваме, че потребяваме много повече на единица БВП, нашето лично потребление е по-ниско от това на много европейски държави. Така че като изхождаме от тези базови неща, ние трябва да разчитаме в дългосрочен план на развитие на енергийните мощности на страната. И най-добрият вариант е да разчитаме на собствените си енергийни ресурси. Затова аз не виждам нито една причина, поради която България трябва да закрива своите въглищни централи. Тяхната експлоатация трябва да върви паралелно с развитието на ядрената енергетика. Още повече както вече казах, ние сме изпълнили ангажимента по Протокола от Киото. Да не говорим, че САЩ, Бразилия, Австралия, излязоха от споразумението за климата.
– Поминъкът на населението в един регион също е национална сигурност, защото България намалява като население, което създава БВП и плаща данъци.
– Ние сме длъжни да запазим въглищните ни централи. Дали те ще работят 100% всеки ден е втори въпрос. Ще има ВЕИ, ще има фотоволтаици и т.н. Те не пречат. Но ТЕЦ-овете трябва да бъдат работоспособни.
– Защо народът да плаща скъпата енергия от ТЕЦ „Марица Изток 2“, казват от НПО-сектора, който обхожда телевизиите.
– Това е опорката, която аз чух от един умнокрасив псевдоикономист, който се беше загрижил, че ако ние не изведем битовите потребители на свободния пазар, той, видите ли, няма да може да си избере доставчик на електроенергия. Ама той и сега може да си го избере, той даже не е разбрал, че може. На него му трябва либерализацията, за да си избере доставчик. Те така и не разбраха, че точно либерализацията е една от причините за повишаване на цените. Защото ние непрекъснато, либерализирайки се, набутваме междинни звена, които печелят пак на нашия гръб. Всъщност истината е, че цената на свободния пазар е почти два пъти по-висока отколкото е на регулирания и това е най-мекият вариант, който ни чака. Ние вече 15 години изкупуваме електроенергията на американските централи по цени два пъти по-скъпи от пазарните. Значи за американските централи можем да се погрижим и да плащаме 15 години. Но те са американски и на тях ще им позволим дъщерните им фирми да вземат 702 млн. евро европейски средства. И Рибарски, разбира се, ще осигури на приятелските си фирми още 180 млн. евро от плановете за справедлив преход.
– ПП са брокери на корпоративни интереси. И именно това ги държи на политическата вълна. Корпорации и бизнесмени назначават политиците. Нас ни управлява този парадокс в момента.
– Парадокс е, че те не ни управляват, а се спасяват за наша сметка. Запазването на централите и мините е възможно. Но това няма да стане само чрез механизъм за капацитет. Това е фактически заместителят на студения резерв. Как ще работят мощностите на ТЕЦ-овете, ако мините през това време са закрити?! Откъде ще дойдат въглищата? По същество в това споразумение няма решение на въпроса за въгледобива. Отбелязано е, че тецовете ще работят на пазарен принцип, тоест ще се самозатворят. Ако искаме да ги запазим, трябва да има механизъм. Досега държавата вкарваше тази електроенергия в микса, изкупуваше я, покриваше част от разходите. Търси се механизъм да съществуват централите и мините, за да имаме базови мощности с наша суровина. Това е. И този е въпросът, който трябваше да бъде решен. Какъв е механизмът, чрез който ще държим мините работоспособни, дори и да не работят на пълен капацитет? Цената на въглищата за тон гориво условно е 87 лева. Себестойността е 86 лева. А условно постоянните разходи са 78 лева. Ако например произведеш 13 млн. тона, както през първите шест месеца на 2022г., си на печалба 41 млн. лева, но ако произведеш 10 млн. тона, както през тази година, си на загуба 50 млн. лв. Тоест независимо колко изкопаваш, ти плащаш условно – постоянните разходи, за да можеш да увеличаваш или намаляваш добива, да поддържаш хиляди работници на работа, да поддържаш багерите работоспособни, гумено-лентовите транспортьори работоспособни и т.н. независимо, че може да не са натоварени.
– ПВУ се използва от Асен и Кирил, за да въведат външна принуда за критични действия в енергийния сектор. За да подкрепят корпоративни и лични интереси за източване на финансов ресурс от Европа.
– Да, точно това правят, за да заявят на обществото: „ЕС така каза!“. Въпросът ви е риторичен. Това не е за първи път. Неслучайно ви дадох пример с блоковете от 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй“. И там беше така. За да се реализира въпросът с преминаването на битовите потребители на свободния пазар, трябва да има изпълнени поне две условия, които ЕК поставя. Едното е да няма дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, защото такива договори нарушават пазара. И второто е да се даде ясна дефиниция на това кои са енергийно бедни и какъв ще бъде механизмът на компенсация на тези хора. Нито едното от двете условия не е изпълнено. Ние имаме дългосрочни договори, те ще продължат до 2026 г., защото тогава изтича договорът на ТЕЦ AES „Марица Изток 1 – Гълъбово“. Това обаче не пречи на Асен Василев и правителството да приберат този 1 милиард и 400 милиона лева, за да си оправят дефицита. И са готови на всичко.
– Какво означава либерализация на пазара на електроенергия?
– НЕК продаваше на ЕРП-тата, но НЕК правеше микс и продаваше на една усреднена цена, която стигаше до битовия потребител, около 115-116 лева за мегаватчас. А сега вече ЕРП-тата ще купуват от свободния пазар. Тоест ЕРП-тата няма да могат да продадат на битовия потребител ток на цена 116 лева при положения, че са го купили например на 200. Тази разлика някой трябва да я компенсира. Затова сега си измисляме това намаляване на праговете, над които държавата прибира печалбите на фирмите. Досега беше над 250 лева, ако е цената, сега ако е над 200 лв. за мегаватчас, държавата ще ги прибира. За да може с тези пари да компенсират ЕРП-тата, за да могат те да продават горе-долу пак на същата цена, както досега. Себестойността на атомната централа е ниска, но няма причина централата да продава евтино своя ток. АЕЦ „Козлодуй“ предоставя в момента само 20% от електроенергията си, защото така е решила КЕВР, за да стане този микс с ниска цена. АЕЦ „Козлодуй“ си продава 80% от електроенергията на пазара. Миналата година атомната ни централа е продала електроенергия за над 6 млрд. лева. Това не се е случило заради регулирания пазар. Напротив. Заради свободния пазар. Досега нашата цена на електроенергията за бита е най-ниската в Европа.
– Защо ни е тази либерализация, ако цената няма да е по-добра за потребителите?
– Правим я, за да стане електроенергията за битовия потребител в България по-скъпа от електроенергията за бизнеса. Защото е така в цяла Европа. България беше една от малкото държави с регулиран пазар. Сега като излезем всички на пазара, ще бъде различно. И тъй като бизнесът има постоянно и по-голямо потребление, той може да си уреди по-добри тарифи. Ние с вас пак ще си купуваме от ЕРП-тата, само че между нас и ЕРП-тата ще има още едни търговци. През 1996 г. бях министър, тогава по споразумение със Световната банка трябваше да поддържаме цена на електроенергията не по-ниска от 2 американски цента и да преструктурираме енергийния сектор с т.нар. модел на единствения купувач. Това беше Националната електрическа компания. После извадихме производствените предприятия извън НЕК. После отделихме и ЕРП-тата. Уж либерализирахме пазара, направихме търговците на електроенергия, направихме топлинните счетоводители, направихме борсите, крайните снабдители, балансиращите групи. И така набутахме една купчина междинни звена, които печелят само за сметка на потребителя. Само че цената на електроенергията от 2 цента през 1996 г. сега е 10 цента, пет пъти по-висока . И какво добро се случи?! Либерализацията, псевдоконкуренцията в сферата на естествените монополи е вредна. Тя не дава възможност за избор на потребителя, нито пък създава конкуренция за производителя.
– В ПВУ е заложено изваждане от БЕХ на „Булгартрансгаз“ и ЕСО, явно има намерения за приватизация. Обяснението е като за глупаци, че така ще се повиши прозрачността.
– Всички тези али-бали и абра-кадабри сме ги слушали вече. Точно коя прозрачност се увеличи като я разпарчетосахме енергетиката! Едно време имаше НЕК, която произвеждаше, пренасяше, разпределяше, продаваше. Все се надявам, че ще ни стигне умът дотам, че да не си дадем поне инфраструктурата. Изваждат ги по същата тази причина, че уж под общия калпак няма прозрачност, че има вътрешно субсидиране и други подобни глупости.
– Вие бихте ли подписали такъв договор, като договора с БОТАШ? Служебният кабинет представя едни данни, които не кореспондират с действителноста. Не ние ползваме турската газопреносна мрежа, а „Булгартрансгаз“ е в услуга на БОТАШ. Те имат права, ние само задължения.
– Как ще подпиша такъв договор! БОТАШ сега започва да транзитира през България, използвайки стария газопровод за Румъния и за Модова. Ще транзитира около 6 млн. куб. метра газ на ден. Което е повече от половината от нашето потребление. И БОТАШ ще ни плаща по около 60 хил. лева на ден. А ние плащаме по онзи договор, за който ме питате, 900 хил. лева на ден. При положение, че нямаме никаква възможност да ползваме турската мрежа за нищо. И за какво ще ги плащаме тези пари, кажете ми! Тези хора, които са разписали този договор, са престъпници! Аз не знам как по друг начин можем да ги наречем. Плащаш едни пари за ползване на една мрежа, която на практика не можеш да ползваш. И на практика не ползваш. Разбрахте ли нашите умници сега какво друго са направили? Въвеждат акциз 20 лева за мегаватчас за вноса или транзита на руски газ. Това е някакво пълно безумие. Акциз се плаща за стоки, които се консумират на територията на страната. Не съм проверявал теоретично дали изобщо е възможно да се въведе акциз по транзита. Според мен ще учудим света. Освен това, как точно определяме руския газ? Изглежда, че руснаците, и унгарците, и сърбите са знаели, че някой готви такава сглобка тук, защото сигурно си спомняте, че преди около месец и Вучич, и Орбан се изрепчиха и казаха, че заплахите срещу “Турски поток” и транзита на газ ще ги приемат едва ли не като обявяване на война. Този акциз ще им увеличи в някакъв момент цената на газа, който се транспортира през България. Това увеличение кой ще го плати, руснаците ли? За това Путин и Ердоган говорят, че Турция се превръща в газов хъб на Югоизточна Европа. Сега ще се обяви, че газът, който БОТАШ предлага е турски и нашите послушковци пак нищо няма да са направили. Не знам как ще се отнесат към тази идея Гърция, Северна Македония, Румъния, Сърбия и др.
– Няма логика, освен че ще се преструктурират потоците да минават изцяло през БОТАШ.
– Е, точно за това става дума. Всичко отсега нататък ще минава през БОТАШ.
– Служебният кабинет обясняваше надълго и нашироко, че това е договор, който гарантира диверсификацията, или по-точно отказа от руски газ. Сега се оказва, че договорът е точно обратното на диверсификация.
– Всъщност не е диверсификация. А представлява продължаване на същото като досега, но с друг етикет.
– Нашите политици задвижиха една процедура да продават реакторите за проекта „Белене“.
– Тук пак има някаква врътка. Никому неизвестна гръцка компания направи оценка на оборудването, което е на площадката в Белене. И изведнъж го оцени на някакви абсурдни 2 млрд. лева, като единият от аргументите е, че там има уникален технически проект. Той струва 230 млн. лева, но според гръцката компания може би струвал повече. Това е пълна глупост, тъй като технически проект се прави само за централа, която е точно определена, т.е. за конкретни параметри и площадка. Такъв универсален технически проект, който може да се разнася по целия свят – няма! Тоест този технически проект, ако не се използва за АЕЦ „Белене“, е нула. Оборудването и то било уникално. Уникално е само дотолкова, че вече никой не го произвежда. На площадката в Белене има оборудване само за първи контур на двата блока – двата реактора, парогенераторите, компенсаторите на обема, хидроакумулаторите, главните циркулационни помпи, тръбопроводите, шпилките за затваряне, даже не всичките, и липсват тамплетите. Тамплетите са образци-свидетели, които са от същия метал, от който е направен корпуса на реактора, от зоните, които са най-тежко натоварени с неутронно облъчване. След 30 години се отрязват парчета от тези тамплети и се изследва какво е състоянието на метала. Дали той позволява да бъде експлоатиран още години. Тези образци по някаква причина не са доставени. Но цялото оборудване по втори контур, което струва 350 млн. евро и което е платено от България, го няма на площадката. Това са турбини, генератори, кондензатори, питателни и кондензни помпи, подогреватели и пр. Става дума за това оборудване, което е голямото, което се разпознава от всички. То не е доставено. Платили сме 600 млн. евро за всичкото оборудване. Защото така ни е осъдил арбитражът. И сме получили само оборудването от първи контур, което е 214 млн. евро. Затова като ме питате за продажбата на реакторите, очевидно тук се върти нещо, раздува се цената, за да се продаде едно оборудване, което със сигурност не струва толкова, и да се разделят едни пари. Ако имаше пазар на такова оборудване, където има опашка от хора, които искат да купят такива реактори, добре. Само че такава няма.
Гласуваха за продажба, при положение, че можехме да построим „Белене“, както се случва в Унгария. Там вече копаят, при това го правят с руски пари. Можехме да използваме и резервен вариант, с участието на французи, чехи и пр. Отказваме се от централа, за която сме купили оборудване, за която имаме готова площадка, и която ако сега започнем да строим, няма да ни излезе повече от 5 млрд. евро. Хайде, нека са 6 милиарда. В същото време с лекота подписваме намерение за централа, която в момента струва 35 милиарда. Къде е логиката?! В момента търсим парогенератори за АЕЦ ”Козлодуй”, а продаваме нашите от „Белене“ на Украйна. На 1 септември тази година АЕЦ „Козлодуй“ е поискала от руската страна провеждане на разговори за закупуване на нов парогенератор.
– Явно, че логиката да не строим „Белене“ е геополитическа.
– Добре де, стига вече! Южна Корея си купува 20 изтребителя F-35 за 2,8 млрд. долара. Ние за 5 млрд. лева, което е горе-долу същата сума, купуваме 16 изтребителя F-16. Изтребителите F-35 са два пъти по-скъпи от F-16. Нашите самолети са на 50 години. Освен това никой ли не си направи труда да види какво се случва в тази война в Украйна? Там никакви въздушни битки не се водят, никой не смее да излети във въздуха. Или ако лети във въздуха, лети на 30 метра, хвърля едни бомби и веднага се прибира обратно. А ние се готвим да водим въздушни битки.
– Нали видяхте, че за ракетите С-300 парламентът гласува отворена процедура и поднесе лъжливи обяснения, че били дефектни.
– Тагарев ни излъга за С-300, защото тези ракети не са нито повредени, нито опасни. Тагарев преди три месеца каза, че ще ги дадем ракетите, после се отрече от думите си и накрая ги дадохме. Пак тогава той каза, че ще направим база на НАТО в Черно море, и аз затова си мисля, че цялата битка срещу „Лукойл“ е битка, която не е свързана толкова с петрола, а е битка за изгонване на руснаците от „Лукойл“. Няма как да има база в Атия и на няколко километра от нея да се разхождат руски кораби, да има руски терминал и някакви руснаци да контролират нещо. Абсурдно е. Затова руснаците трябва да бъдат изгонени. Защо не оставиха дерогацията до след една година както си беше?! Какво щяха да загубят?! Руснаците щяха да си направят процедурата, да си направят изследванията, да си видят логистиката и пр. Рафинерията е проектирана да работи с определена суровина. И когато сменяш нефта, трябва много внимателно да балансираш всички показатели, вискозитет, плътност, летливост и т.н. Най-важният параметър, когато се строи една рафинерия, е откъде ще се получава нефтът, който ще се преработва. „Лукойл“ е компания, която е собственост на швейцарска фирма. Срещу нея не може да има санкции. Затова ние сега си измисляме едни врътки и поставяме срокове, които отново ще нанесат щети на крайния потребител. Защото властта дава абсолютно легитимно на „Лукойл“ да си увеличава цените на горивата. Защото в момента „Лукойл“ е котвата за горивата. Ако отидете по бензиностанциите и минете през „Шел“, OMV и „Лукойл“, ще видите, че горивата в „Лукойл“ са с 10 стотинки по-евтини. И другите не смеят да мръднат нагоре цените, защото става голяма разликата. Но какво ще стане, когато „Лукойл“ вдигне цените?! Защото ние сме им дали възможност да го направят.
– Ще бъде ли лицензирано горивото на „Уестингхауз“, какви са вашите прогнози?
– Имат намерение да сменят шефа на Агенцията за ядрено регулиране. Това е отговорът на вашия въпрос.
– Защо в България липсва просветено политическо управление? Как ще определите стила на управляващите, разграждат ли държавността едни брокери на корпоративни интереси?
– Според мен стабилизиращият фактор на всички тези неща, които се случват в България през последните 13-14 години, е един-единствен. ПосолствоТО! То стабилизира този модел на управление. И когато един елемент от него не става, го изхвърля. На неговото място поставя друг елемент. Когато пак не стават, ги сглобяват двата елемента, както направиха с ПП-ДБ и ГЕРБ, за надеждност добавиха и трети елемент – ДПС. Но всички слушат и козируват под строгия поглед на посолството. Щом слушаш и изпълняваш заповедите на посолството, е възможна и корупцията, и пълното незачитане на националния интерес. Защото водещ е друг национален интерес, но не българският. Характеристиките на този стил са три. Както казах, първата е патологичен слугинаж. Втората характеристика е крещяща некомпетентност! И третата характеристика на този стил е безумна алчност. Но алчността и некомпетентността няма да са възможни в такава степен, ако не е наличен патологичният слугинаж. Слугинажът е водещото качество на българския управленец днес.
