Президентът Джо Байдън отказва да се откаже от губещата си позиция, като залага с живота на украинците и парите на американските данъкоплатци. Байдън и лидерът на демократическото мнозинство в Сената Чък Шумър предлагат да пропилеят живота на още десетки хиляди украинци и 61 милиарда долара федерални средства, за да запазят катастрофалния провал на външната политика на Байдън скрит за обществеността до изборите през ноември.
Тези 61 милиарда долара няма да променят нищо на бойното поле, освен че ще удължат войната, десетките хиляди жертви и физическото унищожение на Украйна. Няма да „спасят“ Украйна. Сигурността на Украйна може да бъде постигната само на масата за преговори, а не чрез някакъв измислен военен триумф над Русия.
61 милиарда долара не са нищо. Този по-лош от безполезен разход ще надхвърли общия бюджет на Министерството на труда на САЩ, Агенцията за опазване на околната среда, Националната научна фондация и програмата за хранене на жени, бебета и деца.
Преди почти точно 10 години този месец Байдън направи много, за да постави Украйна на пътя към катастрофата. Това е добре известно на онези, които внимателно са се запознали с фактите, но се крие от Белия дом, демократите в Сената и главните медии, които подкрепят Байдън.
През 1990 г. президентът Джордж Х. У. Буш-старши и германският му колега канцлер Хелмут Кол обещаха на съветския президент Михаил Горбачов, че НАТО няма да се разширява на изток, ако Съветският съюз приеме обединението на Германия. Когато Съветският съюз се разпадна през декември 1991 г., с Русия като държава наследник, американските лидери решиха да се откажат от обещаното.
Президентът Бил Клинтън започва разширяването на НАТО въпреки яростната съпротива на водещи дипломати като Джордж Кенан и на собствения си министър на отбраната Уилям Пери. През 1997 г. Збигнев Бжежински вдига летвата с план за разширяване на НАТО чак до Украйна. Той е известен с това, че е написал, без Украйна Русия ще престане да бъде велика сила.
Руските лидери неведнъж са давали да се разбере, че разширяването на НАТО в Украйна е най-червената от всички руски червени линии. През 2007 г. президентът Владмир Путин заяви, че досегашното разширяване на НАТО е измама на обещанието от 1990 г. и че то не трябва да продължава повече. Въпреки тези ясни предупреждения, включително от собствените му дипломати, Джордж Буш-младши се ангажира през 2008 г. да разшири НАТО до Украйна и Грузия, за да обкръжи Русия в Черно море.
Уилям Бърнс, сега директор на ЦРУ, а тогава посланик на САЩ в Русия, написа известен доклад, озаглавен „Нищо, значи нищо“, в който обяснява, че руската опозиция срещу разширяването на НАТО е от целия политически спектър на Русия. Повечето от самите украинци също бяха твърдо против плана, като предпочитаха неутралитета пред членството в НАТО. През 1990 г. украинската Рада обявява държавния суверенитет на Украйна на основата на превръщането ѝ в „постоянно неутрална държава“. През 2009 г. народът на Украйна избра Виктор Янукович, който се кандидатира с платформа за неутралитет.
В началото на 2014 г. САЩ решиха да помогнат за свалянето на Янукович чрез преврат. Това беше стандартна оперативна процедура на дълбоката държава на САЩ, използвана в десетки случаи по света. ЦРУ, Националната фондация за демокрация, Американската агенция за международно развитие (USAID) и неправителствени организации като фондация „Отворено общество“ започнаха работа в Украйна. Ръководител беше Виктория Нюланд, която първо беше главен заместник-съветник по външна политика на Ричард Чейни, след това посланик на Джордж Буш-младши в НАТО, после говорител на Хилъри Клинтън, а към 2014 г. – помощник държавен секретар.
Този път руснаците заснемат заговора на запис в прихванат разговор между Нюланд и посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайът (сега помощник държавен секретар). Нюланд обяснява на Паят, че вицепрезидентът Джо Байдън ще помогне за избора и утвърждаването на правителството след преврата. Екипът за Украйна от 2014 г., включващ Байдън, Нюланд, Джейк Съливан (тогава и сега съветник на Байдън по националната сигурност), Джефри Паят и Антъни Блинкен (тогава заместник-съветник по националната сигурност), остава екипът за Украйна и днес.
Това е екип от негодници. Те смятаха, че свалянето на Янукович бързо ще доведе до разширяване на НАТО. Вместо това етническите руснаци в Украйна яростно отхвърлиха русофобското правителство след преврата, което беше поставено от Нюланд, и призоваха за автономия на етнически руските региони. На референдум Крим гласува с огромно мнозинство за присъединяване към Русия.
Обама, Байдън и техният екип въоръжиха правителството след преврата, за да атакува етнически руските региони, мислейки, че това ще е краят. И все пак регионите устояха. Украйна и отцепническите региони подписаха Минските споразумения, за да сложат край на боевете и да дадат конституционна автономия на етнически руския Донбас. Споразумението „Минск II“ беше подкрепено от Съвета за сигурност на ООН, но САЩ тайно се споразумяха с украинското правителство, че няма проблем да го пренебрегнат.
През 2021 г., след 7 години на сражения и повече от 14 000 жертви в Донбас, Путин призова новоизбрания президент Байдън да спре разширяването на НАТО и да започне преговори с Русия за взаимни договорености в областта на сигурността. Байдън отхвърли призива на Путин да прекрати гамбита за разширяване на НАТО към Украйна.
През февруари 2022 г. Путин започна нахлуването в Специалната военна операция (СВО), за да тласне Украйна на масата за преговори. Президентът на Украйна Владимир Зеленски веднага призова за преговори въз основа на неутралитета на Украйна. В рамките на един месец беше постигнато рамково споразумение за прекратяване на боевете между Украйна и Русия, основано на неутралитета на Украйна и края на разширяването на НАТО към Украйна. Байдън се намеси, за да спре сделката, като САЩ информираха Зеленски, че те няма да подкрепят неутралитета.
Байдън и екипът имаха още неуспешни трикове в ръкава си. Те твърдо вярваха, че финансовите санкции на САЩ – замразяването на активите на Русия и изрязването й от банковата система SWIFT – ще осакатят руската икономика и ще накарат Путин да отстъпи. Всъщност те очакваха, че последвалата икономическа криза ще го събори. Разбира се, нищо подобно не се случи.
След това те очакваха, че въоръжението на НАТО ще победи Русия на бойното поле. Това също не се случи. Тогава те очакваха, че „контраофанзивата“ на Украйна през лятото на 2023 г., подкрепена от плановиците на Пентагона и ЦРУ, ще победи Русия. Вместо това Украйна загуби стотици хиляди войници, които бяха убити и ранени, а военната ѝ техника беше унищожена.
Цялата война, включително загубата на украинска територия, стотиците хиляди украински жертви и пълното прахосване на повече от 100 милиарда долара пари на американските данъкоплатци до момента, можеше лесно да бъдат избегнати.
Сега Байдън и Шумър искат да хвърлят още украински животи и още десетки милиарди долари за този очевиден провал. Те искат да направят това по бързата процедура на гласуване, без никакъв надзор от страна на Конгреса, още по-малко от страна на обществеността, без изслушвания и без никаква стратегия. Факт е, че те искат да спасят Байдън от позора на десетилетието на безсмислени и неуспешни заговори, поне до изборите през ноември.
За сигурността на Украйна остава един отговор: дипломация и неутралитет. Това решение не струва животи или пари. То беше изборът на Украйна преди преврата от 2014 г. и отново през 2022 г., докато не беше спряно от Байдън. Това е пътят, който Байдън и демократите в Сената все още отказват да поемат.
