„Нов Нов” (б.р.Иванов Иванов), така се представяше проговарящият син
на Иван Иванов, когото зрителите видяха във ВИП брадър като рапър,
когато го питаха как се казва присъстващите на партитата в един звезден
панелен блок на колелото на трамвай на Пазара Иван Вазов. Актьорът
Пламен Дончев и съпругата му Режин събираха съседи с други приятели.
В
блока им живееха не само Иван Иванов с Петя Силянова и Нов Нов, но
най-обичаната бг гимнастичка Лили Игнатова, футболната легенда Паро
Никодимов, волейболната Боби Кьосев, доколкото помня. Домакините ги
смесваха с Велко Кънев и съпругата му Дора, бъдещия министър Пушкаров,
нашите, понякога Леда Тасева, която живееше съвсем наблизо. Пък ние,
децата, попивахме.
По някое време, трябва да е било
87-а или 88-а година, Иван Иванов спря да идва. Не искаше да се показва.
Беше се състарил внезапно. А, сега като си помисля, е бил само на 36
г., както е роден през декември. Тогава не можех да разбера защо.
Сега си давам сметка: бяха спрели да го снимат. Или той беше спрял. Изведнъж. Вече няма как да знаем…
Скоро
закриха и Киноцентъра, а той не беше театрален артист. Откри поета в
себе си. И постепенно, с малки връщания, се превърна в съвременен
отшелник, даже смени и София със село.
Никога повече не получи роля, достойна за себе си – не
броя образа на мафиотски бос в нелепо продължение на Кървав спорт или
приличащата по-скоро на новела тв продукция, където с невероятната му
партньорка от кинокласиката Комбина – Ваня Цветкова бяха главни герои – и
тя изчезна покрай пукването на демокрацията, но в Америка…
Единственият,
който успя да го преоткрие по един вълнуващ, уважителен и мил начин
беше Борислав Колев с неговия документален филм Стоичков, където Иван
Иванов има най-важната поддържаща роля. Докато Ицо обяснява на екрана
как от филмовите му герои се е учил как да бъде мъжкар и как да обича.
Свидетел
съм как на първата прожекция на филма в Кан, на която бях, уви,
единственият българин в Грей, хора от цял свят, с всичките си претенции и
предвзетости се насълзяваха при цялата тази естествена енергия, при
този наистина неподправен разказ за любовта и за киното, който
съпреживяваха със Стоичков и Иванов…
Някой би казал, че Иван Иванов е най-големият български киноактьор след Стефан Данаилов.
Всъщност, той не е втори, а е другата страна на монетата.
Ламбо е галеник на съдбата, звезда от дете, доброто
момче от добро семейство от центъра на София, премиерът на Народния
театър с безброй кино-,тв- и театрални роли, министър, депутат. Иванов
пък е лошото момче от дълбоката провинция, направило се само. За да
остане любим и 45 г. след звездния му дебют във Всичко е любов. Любим
артист, макар и с малко роли.
Шлифован и нешлифован кинодиамант – може и така да бъдат наречени двамата най-големи актьори в българското кино.
Кой
е ключът към намирането и създаването на светлия лъч, на звездата Иван
Иванов насред соцзастоя от края на 70-те и началото на 80-те години? Кой
открива нешлифования диамант и му дава шанса да блесне? Професор Вера
Найденова.
Важно е да се знае.
Така тя успя да създаде киното, на което иначе десетилетия наред е хронист и критик, а значи – пресъздател.
Още по-важно е да се помни!
Борис Ангелов, 19 минути