Кирил Николов с плаката, който отброява от колко дни не е виждал детето си. Тук отброява 105 дни. СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ
Насилие върху майката става страдание за детето на Кирил, който се опитва да си го върне с плакат
М. е на 5 годинки. Но вече е голям и се държи като съпруг на майка си. За да я пази от баща си. Който пък настойчиво опитва да види детето си.
М. е измислен инициал. Името на детето няма да бъде публикувано, защото то като че ли е единственото невинно в тази история. Която тотално пречупва крехката психика на детето.
Последствията ще се видят след години, гласи заключението на психолози, които са работили с детето. А в момента М. тотално отхвърля баща си. Вече 152 дни.
Сине, всеки ден се боря да бъдем заедно, но вече 105 дни ни пречат по всякакъв начин.
Ще намеря как да имаш двама родители. Обичам те!
С такъв плакат бе сниман бащата Кирил Ников на първия протест в памет на убития Пейо Пеев в София. Свирепото престъпление изведе на преден план темата за родителското отчуждение.
Протестът, на който таткото с плаката е забелязан от наш фоторепортер, е организиран от Фондация “Споделено Родителство”, а основателите ѝ се борят за реформи и равни права на родителите.
Кирил Ников е един от вероятно хилядите бащи у нас, възпрепятствани да бъдат с децата си. И освен на знаковата снимка от онзи декемврийски протест в памет на Пейо Пеев Кирил може да бъде видян всяка седмица на своята лична протестна акция.
Всяка събота и неделя той застава с плаката си пред блока, в който живее синът му. По думите му връзката с детето е била прекратена без причина през октомври м.г. И обвинява бившата си жена, че настройва момчето срещу него.
Надявам се синът ми да ме види. Няма да се откажа, ще се боря за него, казва Кирил.
Не това обаче вижда М. от прозореца всяка събота и неделя. 5-годишното момченце вижда опасност.
Защо мама и татко се държат така? Какви са тези хора с тате пред дома ми? Мама плаче и е притеснена, но казва, че трябва да се видя с татко. Защо идват полицаи пред вратата ни?
Трябва да порасна голям и да пазя мама
Нямам време, тя има нужда от мен. Аз съм мъжът в къщата и ще я браня. Аз съм голям мъж! Тези мисли се гонят в главата на детето, докато вижда отчаяния си баща пред жилищния блок.
Малчуганът подбира внимателно думите, използва фрази, типични за възрастен. Сам взима решение кога и дали да види татко си.
