В края на една доста тежка за България и света година и в навечерието на надеждите ни за по-хубави дни попаднахме на вълнуващо писмо, пише Sofia24.bg.
То е от един човек, който въпреки несгодите намира смисъл да подаде
ръка. Разказа на една жена, която е орисана с талант, за един творец,
който има сърце и един пенсионер, който нарича нещата с истинските им
имена.
Тя е Татяна, а думите й не се нуждаят от повече коментари:
“Интригуваща е историята на 900 000 пенсионери в страната – всяка по своему. Не съм изключение. Просто някои от тези хора се отчайват, поболяват се и тихичко си умират – само в моя блок с 12 апартамента за две години си отидоха двама точно по този начин – от недоимък.
Единият беше съвсем самотен, а холът му беше пълен с книги от “Световна Класика”. Понякога разделях с него малкото храна, която успявах да набавя от някоя продадена картина…
Съседите до неговата врата тънеха в разкош и се хвалеха с петцифрените си разходи за обзавеждане, в същото време докато човекът до тях бавно умираше, звънейки по вратите за филия хляб десетина дни преди всяка своя пенсийка.
Та темата ми е за изгубената човечност – като гледам в YouTube как животни се притичват да спасяват хора…
Аз съм художник – жена, имам тежък артрит на ръцете, с които рисувам. Разходите за “Бестифлекс стави” 165 лв./мес. са най-тежкото перо от минималната ми пенсия, нека не изпадаме в подробности КАК разпределям остатъка, за да оживея. А ако не пия това лекарство, изпитвам силни болки. Продължавам да рисувам!!! Преди пандемията имах доста успешни изложби – провеждах ги със същата благотворителна цел, каквато е идеята ми и сега.
С най-искрени пожелания за здраве и късмет през Новата година! Татяна”.
