Останките на Монтевидео Мару, японски транспортен кораб, потънал през Втората световна война и отнел живота на повече от 1000 военнопленници на борда, е открит в дълбоките води на Южнокитайско море.
Корабът е потопен през 1942 г. от торпеда на американска подводница, на която не знаели, че на борда има военнопленници. Много от загиналите са австралийци, което прави потъването най-смъртоносното морско събитие в историята на Австралия.
Откритието е кулминацията на десетилетия усилия, тъй като някои от изследователите са потомци на онези, които са се удавили при потъването. „Това е делото на живота им “, каза Джон Мълън, основател и директор на организацията Silentworld Foundation с нестопанска цел за морска археология.
Silentworld координира последната експедиция с подкрепата на Министерството на отбраната на Австралия. Fugro, пък е холандската фирма за дълбоководни проучвания, която е предоставила кораба и оборудването за търсенето. Обществото Рабаул и Монтевидео Мару поддържат уебсайт за роднините на загиналите при бедствието. „Работим върху това от пет години“, каза Мълън.
Изследването им стеснява местоположението на потъването до зона от морското дъно, която търсачите на кораба – Fugro Equator – започнали да сканират с многолъчево сонарно оборудване на 6 април.
Многолъчевият сонар създава подробна карта на морското дъно от ехото на хилядите звукови импулси, които се изпращат на различни честоти; вероятните местположения на останките след това били изследвани със сонарно оборудване с по-висока разделителна способност на автономно подводно превозно средство (AUV.)
На 18 април, след 12 дни търсене, AUV откриило останките на дълбочина от около 4000 в частта на Южнокитайско море, контролирана от Филипините, на около 110 километра северозападно от Лусон .
Мълън каза, че търсачите са успели да потвърдят, че това са останката на Montevideo Maru, като са сравнили сонарните изображения от AUV-то с чертежи на кораба.
Montevideo Maru е пуснат от частна японска корабна компания през 1926 г. и е превозвал пътници и товари до и от Южна Америка; но е бил превзет от японския императорски флот по време на Втората световна война.
През юни 1942 г. той натоварва 1054 военнопленници в Рабаул, преди това столица на австралийската територия Нова Гвинея, която по онова време е била превзета от нахлулите японски сили. Повечето затворници били австралийци, включително около 850 войници, моряци и авиатори, които са участвали в защитата на Нова Гвинея. Имало е и група норвежки моряци както и повече от 200 цивилни от 14 страни.
На 30 юни 1942 г. Montevideo Maru е на път за китайския остров Хайнан, който тогава е бил окупиран от японците, когато е забелязан от американската подводница USS Sturgeon.
Преди разсъмване на следващия ден, без да знае, че корабът превозва военнопленници, Sturgeon изстрелял четири торпеда към Montevideo Maru и поне едно от тях го уцелило. Корабът потънал 11 минути по-късно, отнасяйки със себе си повечето хора на борда.
Няколко човека от японския екипаж оцеляват и от тях се разбрало, че някои от австралийските затворници, които успели да се качат на импровизирани салове, пяли „Auld Lang Syne“ на мъртвите си другари на потъналия кораб. Но оцелели сред затворниците не са били открити.
Корабът е военна гробница и няма да бъде обезпокояван. Мълън се надява, че дълбочината, на която се намира ще помогне да се запази.
Дарил Карп, директор и CEO на Австралийския национален морски музей, каза, че местоположението на останките на Монтевидео Мару е било мистерия 81 години. „Но тази мистерия вече е разгадана“, каза тя пред Live Science. Тя добави, че откритието ще доведе до успокоение на семействата на хората, някога били на борда.
Откритието беше приветствано от австралийското правителство и от представители на австралийската армия, предаде Vesti.bg.
Мълън каза, че усилията, положени за намиране на останките, отразяват уважението на живите към мъртвите. „Хубаво е да си гражданин на страна, която не забравя и продължава да търси онези, които са дали живота си за нея“, каза той. „Със смирение отбелязваме малката роля, която имахме в това откритие.“
24 часа
