Как една публикация стана заразното зло и накърни и нарани дете за желанието му да общува. Точно така, едно желание да проведе нормална човешка дейност , едно намерение и повод за гордост доказаха, че НЕ СМЕ НАРОД. НЕ СТРУВАМЕ! Ето какво написа баща му.
За илюзията наречена социална мрежа.
Да, това е моят син. Смешно е и се разпространява като горски пожар днес във фейса. Първо брат ми го е видял, каза ми, че има хора, които го обиждат и че Божко не го заслужава. Обадих му се да си махне публикацията, само че скриншотовете вече са били тръгнали. После излезе и в моя поток. Валят коментари, има обидни, има насмешливи, има по адрес на образованието ни и т.н. Нормално сякаш.
Само че преди две седмици срещнахме в един супермаркет жена със Синдром на Даун на 47 години, която беше придружавана от родителите си и те бяха възхитени, че Божан говори. Но той не само говори, ами е в компютърен клуб в елитната гимназия, където учи. Напук на синдрома, на диабета, на сърдечната операция, на Хашимотото. Играе на доста добро ниво шах. Чете от малък, пише от малък, е, бърка често “г” и “к”, “д” и “т”, както видно и цели думи. И знае отлично кой е Боримечката или Буре мечката, ако щете. На паметника в Клисура сме ходили няколко пъти. При това е най-големият патриот в семейството. Онзи ден мивката се беше запушила и като дойде от банята каза, че мивката е пълноводна. На мен ми се видя красиво. И Буре мечката ми се вижда красиво.
А фейсбук профилът си направи сам преди доста време, ние с майка му бяхме против, но кой ни пита. От време на време качва природни снимки по групи за български забележителности. Правим му забележки да не прекалява. Видно, без успех. Да остане без телефон не може да става и дума – той му чете сензора за кръвна захар. И когато се наложи да пие захарна вода в час му пишем по вайбер. Сега с тази нова популярност вероятно ще се наложи да му спра фейса. Ще видим. Не за друго, а за да не го тормозят. Не че му пука. Нито на мен. Може би на майка му и на сестра му, обаче. И от съображения за сигурност.
Всъщност, това, което хората, които споделят тази смешка не разбират, е че споделят истинско постижение на вече пълнолетно дете със Синдром на Даун, което, разбира се, винаги ще си остане дете. Това, което те мислят, че е неграмотност е изключително негово постижение, постигнато с огромен труд – негов и на близките му, както и на невероятния му борчески характер. Почти като на Буре мечката. Никоя от двете му баби например не може да създаде публикация във фейса. Но е и също толкова постижение на образованието ни, което днес също отнася обиди.
Разбира се, това тук ще го прочетат незначителен брой хора в сравнение с тези, които ще видят скриншота и ще се посмеят. Нека. Няма проблем. Просто не знаят, че се смеят на една илюзия.
Единственото искам да изкажа състрадание към болката, която изпитват от злобата и ненавистта на повечето виртуални “хора”, които днес са се превърнали в критици на всичко, най-злото проявление на човека. Синът Ви е страхотен и му желаем само добро, успехи, здраве и още подобрения. Бъдете здрави!
