Поетът Недялко Йорданов публикува стихотворение в сайта на сина си Недялко Недялков “Пик”.
То е посветено на нарязването на Паметника на Съветската армия в София.
Днес бе махната главата на съветския войник, следва тялото му, а после е ред на майката и детето.
Ето и стиховете:
“Какво доживяхме Господи…
Господи, какво доживяхме… Горе…
Ръка отрязана…Вързана яко…Видяхме.
Плува във въздуха… После слиза надолу, горката…
Време е… Време е вече… Ще я последва главата.
Тялото на войника… Режем… Как е останал…
И на работника, който до него прав е застанал.
Режем и двамата… Хвърляме някъде там…
След което следва бюстът на майката и главичката на детето.
Време му беше, нали…
Стига ни е напомнял как го посрещнахме радостно с цветя вместо с бомби.
И как със него тръгнаха хиляди наши войничета…
За да спасяват България, защото си я обичаха. А бомбите падаха яростно…
В зимните дни отминали.
И самолети стотици… И колко хора загинали…
Кой да помисли тогава от тези хорица… Клетите…
Че ще издигнат в София паметник на самолетите. А този паметник… Долу!..
Днеска кому е потребен. Някакъв си войник… И работник…
И майка със бебе. Мила Българийо…Пак ли?..
Вечно добра… И послушна…
Толкова мъки понесла… Нима си пак равнодушна?”
