От няколко години, по време на тържествените зари – проверки, дикторите четат текст, който не отговаря на историческата истина и показва единствено и само желание да се пренапише историята. Към участвалите в Руско – турската освободителна война войскови части на Руската императорска армия, румънски и финландски полкове, незнайно защо се добавят белоруски, украински и литовски и всякакви други войни.
Какви са фактите:
Във военните действия, на страната на Русия, вземат участие единствено и само румънски и финландски части. И двете Княжества (Румънско и Финландско) са под закрилата на Руския Император и на практика се явяват буферни територии между Русия и геополитическите и противници от 18 и 19 век – Османската империя и Кралство Швеция. У нас се знае всичко (или почти всичко за Румънското княжество, но за Велико Княжество Финландия се сещаме само по време на споменатите по-горе зари – проверки.
През целия 18 век Швеция и Русия воюват помежду си за надмощие в Балтика. Територията на днешна Прибалтика влиза в състава на Руската империя, като съгласно Нищатския мирен договор за всичко на територията и е било платено с не малка за времето си сума. Включително за хората, за домашния добитък и кокошките. Такива са били правилата тогава.
Малко по-различно е положението с Финландия. Трябва да се знае, че никога до 1808 година (когато в резултат на поредната руско-шведска война територията е била присъединена към Руската империя), финландците не са имали собствена държава. Всички данъци, събирани в новото Княжество са оставали на място. Населението е било изключено от системата за набиране на войници (т.н. рекрут), като единствено доброволци са можели да служат в императорската армия.
Създадени се полкове за самоотбрана (участват в нашата освободителна война), които са по-скоро елемент в изграждането на национална идентичност. По-късно – в началото на 60-те години на 19 век Великото Княжество Финландия се сдобива с Парламент (Сейм), чието първо заседание е открито от Александър II на … френски език, съгласно тогавашните международни стандарти. След още четири години Финландия се сдобива и със собствена валута – финландската марка (което е безпрецедентен случай в историята), отначало привързана към руската рубла, а по-късно към френския франк и златния стандарт.
И нещо много любопитно – Финландският наказателен кодекс “Rikoslaki” е приет през 1889 г по времето на Император Александър III. Той и днес е в основата на наказателното право в страната и никога не е бил отменян или заменян с нов.
Всичко това си има обяснение – Великото княжество, макар и формално част от Руската империя, е било необходимо като буферна зона между Русия и Швеция – геополитически противник на Империята по тези времена. Интересно е, че противостоянието е решено не чрез войни (а те не са били никак малко), а чрез създаването на буферна зона помежду им.
Колкото до украинци и белоруси, тe тогава са били наричани малороси и новороси и са били в редовните части на императорската армия. Поляци също участват във войната, с офицери – доброволци – полски емигранти, но на страната на Турция.
Познаването на историята ни помага по добре да се ориентираме в случващото се в съвремието ни, а понякога – при определени условия, дори и да прогнозираме бъдещето.
PS. Генералите с най-съществен принос за победата в Руско – шведската война от 1808 година са Багратион и Барклай де Толи. Единият е грузински Княз, другият – дворянин с шотландски произход.
