Ако не от българските граждани и журналисти, дано властта се развълнува поне от включването и на Хенри Кисинджър в списъка на “Миротворец”
Пред европейските институции трябва да бъде поставен въпросът за съществуването в страна, окуражавана за членство в ЕС, на сайт, който разгласява лични данни, нарушава базисни правни норми в ЕС и застрашава правата и сигурността на много хора, включително и европейски граждани.
През последните дни сред колегията основателно нараства възмущението и тревогата от разгласената вест, че печално известният украински сайт „Миротворец” е включил наскоро в списъка си с „врагове на Украйна” още една българска гражданка и журналистка – Диляна Гайтанджиева, удостоена през 2013 г. със „Златно перо” на СБЖ за свои международни журналистически разследвания. „Миротворец” я клейми за нейни разследвания, свързани с Украйна.
Напомняме, че в зловещата листа на „Миротворец” от 2018 г. фигурират и още български журналисти, нарочени за разправа заради своята професионална работа – като Велиана Христова, член на УС на СБЖ, Велислава Дърева, Елена Йончева, Христо Георгиев, Румен Петков и други. Там са включени и други български граждани – анализатори, учени, политици. Сред тях са Валентин Вацев, Ваня Добрева, Волен Сидеров, проф. Иво Христов и други.
На същия фамозен сайт могат да се открият и данните на многобройни журналисти, хора на изкуството, политици, обществени дейци и дори държавни ръководители от много страни. Включително такива, като рок-легендата Роджър Уотърс, председателката на „Амнести Интернешънъл” Агнес Каламард, хърватският президент Зоран Миланович, та дори и гуруто на американската дипломация Хенри Кисинджър.
Въпреки многобройните настоявания от страна на структури на ООН, ОССЕ, Европейския парламент и други международни организации сайтът „Миротворец”, който незаконно разпространява лични данни на хиляди нарочени хора, да бъде спрян от украинските власти, той продължава да функционира.
Сайтът „Миротворец” е създаден през 2014 г. по инициатива на тогавашния нещатен сътрудник на министъра на вътрешните работи на Украйна Антон Герашченко, който по-късно става зам.-министър в украинското МВР, оставайки на този пост до 2021 г. Сайтът се обявява за „интернет представителство на Центъра за изследвания на престъпления против основите на националната сигурност на Украйна, мира и сигурността на гражданите”.
„Миротворец” нашумява през 2015 г., когато украинският опозиционен журналист Олес Бузина и украинският опозиционен политик Олег Калашников, включени с лични данни в списъка на сайта, са убити при атентати. По-късно жертви на покушения стават и други хора от листата. Сред най-скорошните случаи са убийствата край Москва и в Санкт-Петербург на също развивалите медийна дейност руснаци Дария Дугина и Владлен Татарски. След смъртта им върху техните снимки в „Миротворец” се появява диагонален надпис в червено: „Ликвидиран”. Разделът със списъка на хора на този сайт носи многозначителното наименование „Чистилище”.
От създаването му до средата на май 2016 г. „Миротворец” сочи като свои партньори украинското МВР, СБУ (Служба за сигурност на Украйна) и други официални силови структури. Това се променя, след като в началото на май 2016 г. сайтът публикува личните данни на много журналисти от големи световни медии като АФП, Ройтерс, ВВС, „Ал-Джазира” и др. След острата международна реакция, структурата по правата на човека към Върховната рада се обявява за закриването на „Миротворец” и той наистина е спрян. Но само за броени дни. После отново възобновява работата си, която продължава и до днес – вече без да сочи като свои партньори МВР или СБУ. Но пък има раздел, предоставящ специален достъп за спеслужбите на Украйна и за чуждестранни спецслужби.
Съюзът на българските журналисти настоява българското правителство и компетентните органи да информират обществеността у нас какво е предприето, за да бъдат защитени правата и сигурността на българските граждани, сред тях и журналисти, включени в списъка на „Миротворец” и изложени на повишен риск чрез разгласяване на личните им данни. Изискваме властта да гарантира защитата им.
Настояваме и за информация повдиган ли е този въпрос при българо-украинските контакти на работно, на високо и на най-високо ниво, а ако не е повдиган – защо не е и кога ще бъде сторено това.
Апелираме към Комисията по култура и медии в Народното събрание спешно да излезе с позиция относно казуса с включване на български журналисти в чуждестранен списък със заплашващо правата и сигурността им внушение.
Също така СБЖ настоява българските представители в структурите на Европейския съюз да поставят най-решително въпроса за съществуването на сайта „Миротворец” в държава, окуражавана в стремежа ѝ за бъдещо членство в ЕС. Чрез списъка си този сайт нарушава базисни правни норми в ЕС и застрашава правата и сигурността на много хора, включително и европейски граждани.
Снежана Тодорова,
председател на УС на СБЖ
Източник: sbj-bg.eu
