Футболът е такъв, каквато е и държавата – не може всичко да се разпада, а той да е някакъв оазис на успеха и приличието
И футболните сблъсъци са такива, каквито са и в политиката – там не хвърлят, все още, павета, не трошат и палят, не се лее кръв, поне видимо.
Но грешните политически решения не са по-малко кръвожадни – и това обяснява, защо сме шампиони във всевъзможни черни статистики.
Надарени сме и с най-високата смъртност – за тази кръв става дума.
Отдавна трябваше да сме отличени и като първенци в производството на словесен боклук по телевизията.
Там могат да се чуят невероятни глупости, но една надмина
всичко.
Случи се вечерта на 16 ноември.
В истеричната си приповдигнатост репортерите трошаха езика, кой колкото може.
Но един от тях изпревари всички.
Майстор на сакатия език, той нарече, без дори да се замисли, „артикул“ – парче от бордюр, хвърлен по полицаите.
Виковете били „несконечни“.
Феновете не успеели „да издържат нервите си“.
Зърнал част от ръководството на СДВР, „които просто пуфтяха и се бяха хванали за главата“.
И шедьовърът на лапацалото:
„Дори един от полицаите успях да чуя да казва – Хайде да ги убием тези“.
Хайде да ги убием тези?!
Чул-недочул – но разпространява идиотски една мерзост.
Некадърен провокатор – дори най-разпалените футболни фенове биха се погнусили от него.
Следващата вечер/на 17-и, в централните новини разговаряха с него – сякаш изобщо не си дават сметка, какво поощряват.
И изобщо не споменаха мръснишката реплика.
Лумпениадата в телевизиите вече е неизкоренима.
Тя е образ и подобие на случващото се в политиката.
Там се хванаха веднага за гушите – макар футболът изобщо да не ги интересува.
Премиерът Денков поиска главата на вътрешния министър – и незабавно получихме обяснението за мераците му: министърът не се съгласил да бъде бухалката на ПП/ДБ в изборите.
Денков, разбира се, не каза и думица за левашкия гаф на новия столичен кмет Терзиев – той, практически, е съорганизатор на безредиците.
И нали е добър бизнесмен, веднага представи сметката на разрушенията – 42 хиляди лева.
Интересно, ако, не дай Боже, бе загинал някой – на колко щяха да оценят живота му?
В крайна сметка, пак стана ясно, че всички са жертва на Големия Разпад: и феновете, и полицаите и останалият Народец…
Кеворк Кеворкян, фейсбук
