Изследване установява, че хората, доживели стотния си рожден ден, са имали по-ниски нива на глюкоза, креатинин и пикочна киселина от 60-те си години нататък
Глобалното увеличаване на продължителността на живота доведе до безпрецедентно нарастване на дела на много старите хора. Застаряването на населението всъщност е едно от основните постижения на човечеството, предизвикателството е все повече от годините живот да преминават във възможно най-добро здраве.
Стотици научни колективи търсят чрез различни методики тайната на доброто здраве в напреднала възраст и дълголетието. Последната публикация с амбиция да посочи маркери, които подсказват шанса човек да прехвърли век живот, е от шведско проучване. То намира отговор на загадката в кръвта на дълголетниците. Швеция е сред държавите със завидна продължителност на живота и бързо нарастващ брой столетници. За последния половин век навършващите 100 г. са се увеличили над 20 пъти.
Според изследователите въпреки индивидуалните различия в начина на живот и здраве днешните столетници имат сходни резултати от кръвни тестове по показателите, които говорят за диабет, бъбречно увреждане и сърдечносъдово здраве. Проучването анализира в специализираното издание “Геросайънс” здравето на над 44 хиляди души, родени между 1893 и 1920 г. които са били на възраст между 64 и 99 години, когато кръвните им проби са тествани за първи път. След това са проследявани, докато наближат 100-годишна възраст. До тези впечатляващи години достигат 2,7% от извадката.
Изключителното дълголетие е резултат от сложно взаимодействие на различни предпоставки, които не са изучени достатъчно. Със сигурност включва генетично предразположение и фактори на начина на живот.
Анализът на шведския екип сравнява 12 молекули в кръвта, свързани с метаболизма, възпалението, работата на черния дроб и бъбреците, които са били свързвани със стареенето и смъртността в предишни проучвания.
Учените от Каролинския институт са се съсредоточили върху общия холестерол и кръвната захар като маркери на метаболизма, пикочната киселина, показваща нива на възпаление, както и върху ензими, показателни за здравето на черния дроб, и креатинина като мярка за работата на бъбреците.
Изследователите са проверявали и количествата на албумин и желязо в кръвта. С изключение на чернодробните ензими и албумина всички останали молекули са свързани с вероятността човек да стане столетник.
Оказва се, че супердълголетниците имат по-ниски стойности на три ключови съединения. Онези, които са доживели стотния си рожден ден, са имали по-ниски нива на глюкоза, креатинин и пикочна киселина от 60-те си години нататък, обяснява д-р Карин Модиг от Каролинския институт, който е инициатор за проучването.
Наднормените нива на креатинина и пикочна киселина са характерни за хроничното бъбречно заболяване, а високата глюкоза – за диабета.
Много малко от столетниците са имали ниво на глюкоза над 6,5 – границата, над която се говори за диабет, по-рано в живота си или ниво на креатинин над 125. Изследователите са проследили и общия холестерол и желязото. Резултатите за холестерола, смятан за класически сърдечносъдов убиец, поднасят изненада: възрастните с най-ниски нива на общ холестерол и желязо имали по-малък шанс да достигнат 100 г. от тези с по-високи стойности.
Въпреки че разликите между групите в проучването са били малки в някои случаи, изследователите смятат, че въпреки това констатациите предполагат “потенциална връзка между метаболизма, храненето и дълголетието”.
Учените обаче не се ангажират с препоръка на конкретни фактори за начина на живот или гени, отговорни за “благоприятните за супердълголетие” кръвни показатели.
Въпреки че вероятността може да играе роля за достигане на 100-годишна възраст, разликите в стойностите на биомаркерите повече от едно десетилетие преди смъртта предполагат, че генетични фактори и/или фактори на начина на живот, отразени в тези нива на биомаркери, също могат да играят роля за изключително дълголетие, пишат учените.
Според екипа обаче е логично да се мисли, че фактори като храненето и приема на алкохол играят роля в една или друга посока в зависимост от здравословните норми. За прогнозата за дълголетието може да е от полза проследяването на бъбречните и чернодробните маркери, глюкозата и пикочната киселина след 6-ото десетилетие от живота.
Други проучвания съобщават, че столетниците не са толкова хомогенна популация с по-добро здраве от хората, които не доживяват тази възраст. Например италианско проучване на 602 столетници ги класира в 3 подгрупи с различни здравни профили. Кръгло 20% са отличници, 33% са със средно здравословно състояние, а 47% са в лошо здраве. Подобни данни има и от германско проучване, което степенува столетниците в 4 групи според здравето им.
ЛЮБОМИРА НИКОЛАЕВА
