На 100-годишна възраст си отиде Хенри Кисинджър, човекът на невъзможните мисии

На 100-годишна възраст си отиде бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, съобщава “Ройтерс”. Той е починал в сряда в дома си в щата Кънектикът, се казва в изявление на Kissinger Associates, Inc.

Кисинджър бе едновременно приветстван за дипломатическия си блясък иосъждан за решенията си, които струват много животи. Той е най-опитният държавник на Америка и твърдо фокусиран върху бъдещето, а не върху миналото.

За мнозина Хенри Кисинджър бе дипломатически гений, който продължава да владее изкуството да разпознава политически постижимото като никой друг. За критиците обаче той бе военнопрестъпник.

По времето му като външнополитически съветник и по-късно като държавен секретар на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд, той допринесе за прекратяването на войната във Виетнам, навлизането в разведряване със Съветския съюз, отварянето на отношенията на САЩ с Китай, свалянето на демократично избран лидер и преначертаване на границите на няколко държави.

След като напусна поста, Кисинджър продължи да предлага “геополитически консултации” на десетки неразкрити международни лидери със своята консултантска фирма.

Дори 100 години след като се е родил като Хайнц Алфред Кисингер в еврейско семейство в баварския град Фюрт, Кисинджър се смяташе за тежка категория в международната външна политика и дава своя възглед по геополитически въпроси.

Кисинджър беше активен дори като столетник, пътувайки до Китай през юли, за да се срещне с президента Си Дзинпин. Китай беше едно от най-трайните наследства на Кисинджър. Надявайки се да разклати битката от Студената война срещу Съветския съюз, Кисинджър тайно се свърза с Китай, което завърши с историческото посещение през 1972 г. на президента Ричард Никсън и по-късно установяването на отношения между САЩ и Пекин.

След като скандалът Уотъргейт свали Никсън, Кисинджър служи при неговия наследник Джералд Форд. В безпрецедентна договореност Кисинджър служи едновременно като държавен секретар и като съветник по националната сигурност.

Кисинджър беше удостоен с Нобелова награда за мир за преговори за прекратяване на войната във Виетнам, въпреки че конфликтът продължи и след това и неговият колега от Северен Виетнам Ле Дук То отказа да приеме наградата.

Докато интелектуалните дарби на Кисинджър бяха неохотно признати дори от неговите критици, той остава дълбоко противоречив заради безмилостната си философия на реалполитиката – коравосърдечния извод, че нациите преследват собствените си интереси чрез сила.

Разсекретените документи показват, че Кисинджър е дал благословията си за подкопаването на избрания марксистки президент на Чили Салвадор Алиенде и по-късно за преврата от 1973 г. на генерал Аугусто Пиночет.

Кисинджър също подкрепи Индонезия, близък антикомунистически съюзник, когато завзе Източен Тимор през 1975 г. и си затвори очите за масовите зверства на Пакистан, когато Бангладеш спечели независимост през 1971 г., виждайки Исламабад като ценен като посредник с Китай.

Той често предупреждаваше за опасностите, които създава изкуственият интелект за света, поставяйки го в същата лига като опасността от ядрени оръжия. Кисинджър предупреждава по-младите си връстници, че това е напълно нов проблем. Доста добро предупреждение от човек, който е видял всичко

Епицентър, Гласове