Доста немарливо отношение към финансите си за старини имат голяма част от българите, което един ден ще им се отрази.
Близо 20 на сто от пълнолетните българи не желаят да плащат социални осигуровки, а близо 50% смятат, че пенсиите трябва да се увеличават за сметка на бюджетната субсидия (тоест от приходите от данъци), а не от по-високи вноски или по-добра събираемост. Това показа изследване на Националния център за парламентарни изследвания, представено на депутатите тази седмица, предаде Дневник.
Общо 7% – предимно млади хора, смятат, че могат по-добре да управляват личните си финанси, отколкото това се прави от официалната осигурителна система. Смятат, че могат да се застраховат, да спестяват и инвестират с по-висока доходност и така да си гарантират достойни старини.
За други 11% осигуровките са разход, който биха си спестили, ако имаха възможност. В тази група са предимно хора с ниско образование и живеещи в малките градове и селата. Те признават, че ако можеха да избират, не биха се осигурявали на реалните си доходи.
През 2024 г. приблизително всеки трети пълнолетен жител на страната посочва, че в определен период от време е имал по-висок доход, а се е осигурявал на минималния осигурителен праг.
Всеки десети казва, че това се е случвало за период, по-малък от година. В тази група по-често попадат хора във възрастовата група 30-39 г., живеещи в малките градове на страната, представители на ромския етнос. Приблизително същият е и делът на хората (11%), които са работили в сивия сектор за период между една и пет години. По-дългият период на работа в сивия сектор е характерен по-често за живеещите в селата, представители на етническите малцинства и хора със средно и по-ниско образование, коментират авторите на изследването.
Част от хората в тези групи вече са придобили право на пенсия и общото между тях е, че в мнозинството си твърдят, че са работили много, но пенсията им е ниска, коментират социолозите.
